— Става това, че сме изиграни, подиграни и предадени. Става това, че дворът не ме иска и взема вас за наивник, а мен за глупак.
— Не ви разбирам, графе.
— Значи не сте чули?
— Какво?
— Решението, което току-що се взе!
— Къде?
— Тук!
— Какво решение?
— Ама вие спите ли?
— Не — каза Жилбер, — мислех.
— Е, добре, в отговор на моето предложение от днес, тоест да поканят министрите да присъстват на националните дебати, трима приятели на краля ще поискат нито един член на Събранието да не може да бъде министър, докато тече сесията. Значи тази комбинация, изградена с толкова труд и мъка, рухва при едно капризно подухване на Негово величество Луи XVI. Но — продължи Мирабо, издигайки като Аякс128 стиснатия си юмрук към небето, — но кълна се в името си Мирабо, че ще им го върна, и че ако техният дух може да събори един министър, моят може да разстърси един трон!
— Но — възрази Жилбер — поне няма ли да отидете в Събранието, няма ли да се борите докрай?
— О! Ще отида в Събранието и ще се боря докрай!… Аз съм от онези, които не погребват под развалините!
И Мирабо, сякаш наполовина поразен от мълния, излезе по-красив и по-страшен, с онази божествена бразда, която гърмът бе отпечатал на челото му.
На другия ден наистина по предложение на Ланжюине, въпреки усилията и свръхчовешкия дух, вложени от Мирабо, Събранието прие следното предложение с огромно мнозинство: „Нито един член на Събранието да не може да бъде министър по време на сесията му“.
— А аз — извика Мирабо възмутен, когато декретът бе гласуван — ще предложа една поправка, която няма да промени нищо във вашия закон! Ето я: „Всички членове на сегашното Събрание могат да бъдат министри, с изключение на господин граф Дьо Мирабо“.
Членовете се огледаха, изплашени от тази дързост. После, сред всеобщото мълчание, Мирабо слезе от трибуната с онази крачка, с която бе вървял към господин Дьо Дрьо-Брезе, когато му бе казал: „Ние сме тук по волята на народа и ще излезем оттук само с байонет, опрян в корема!“
Той излезе от залата. Поражението му означаваше триумф за друг.
Жилбер дори не беше дошъл в Събранието. Той си остана у дома, мислейки за странните предсказания на Калиостро, без да им вярва, но при все това не можеше да ги заличи напълно от ума си. Настоящето му се струваше твърде незначително пред бъдещето. Може би ще попитате как аз, обикновеният историк на изминалото време, temporus acti129, ще обясня предсказанието на Калиостро относно Робеспиер и Наполеон?
Ще поискам от този, който ми отправя този въпрос, да ми обясни предсказанието, направено от госпожица Льонорман130 на Жозефин?
На всяка крачка в този свят се среща нещо необяснимо — това е за тези, които не могат да го обяснят и не искат да повярват, че съмнението е било открито.
30.
Мец и Париж
Както бе казал Калиостро, както бе отгатнал Мирабо, кралят беше този, който провали всички планове на Жилбер.
Кралицата, която към предложенията, направени на Мирабо, беше реагирала по-скоро с досадата на любовница и с доза женско любопитство, без голямо съжаление видя да се срива цялата тази конституционна постройка, която нараняваше толкова много високомерието й.
Що се отнася до краля, неговата политика се състоеше в изчакването, в печеленето на време и използването на обстоятелствата. Впрочем двойните преговори, които беше започнал, му предлагаха, от една или друга страна, шанса да избяга от Париж и да намери убежище в някое укрепено място, което беше предпочитаният му план.
Тези двойни преговори, както знаем, бяха започнати, от една страна, от Фаврас, човека на Господина, а от друга, от Шарни — личния пратеник на Луи XVI.
Шарни измина пътя от Париж до Мец за два дни. Той откри господин Дьо Буйе в Мец и му връчи писмото на краля. Това писмо беше, както си спомняте, само повод Шарни да установи отношения с господин Дьо Буйе. Обаче той, въпреки че отбелязваше недоволството си от събитията, които ставаха, се отнесе доста сдържано.
В действителност предложението, направено на господин Дьо Буйе, променяше всичките му планове. Императрица Екатерина му бе отправила предложение и той беше готов да пише на краля, за да иска позволението му да премине на руска служба, когато пристигна писмото от Луи XVI.
Отначало господин Дьо Буйе се поколеба. Но при споменаването на името на Шарни, при споменаването на родството му с господин Дьо Сюфрен, при слуха, който се носеше, — че кралицата го удостоява с цялото си доверие, — той, като добър кралски привърженик, се засегна от желанието да изтръгне краля от онази мнима свобода, която много повече приличаше на истински плен.
128
Аякс — митически герой, син на Теламон, цар на Саламин Евбея, взел участие в Троянската война на страната на гърците. Най-силният герой във войската след Ахил — бел.прев.
130
Госпожица Льонорман е известна гадателка на карти таро. Таро е на особена почит в двора на Наполеон, който както е известно, е проявявал любопитство към предсказването на съдбата. Впечатлен от способностите на мадам Льонорман, предсказала брака му с Жозефин със собственоръчно създадените от нея карти, той я прави своя лична гадателка — бел.ред.