Той знаеше, че благополучието на краля силно вълнува семейството, но то малко се интересуваше от свободата на народа.
Така че отговори само на част от изречението.
— А братовчед ми, господин маркиз Дьо Буйе — каза той, наблягайки на титлата, от която сам се бе отказал след нощта на четвърти август, — не е ли натоварил сина си с някое поръчение за краля, над чието благополучие бдя аз?
— Натовари ме да сложа в нозете му почитанията и най-уважителните му чувства — отвърна младият човек, — ако генерал Лафайет не сметне за недостойно да ме представи на моя господар.
— Да ви представя… и кога?
— Възможно най-бързо, генерале, като се има предвид, че казах на вас и на Ромьоф, че съм тук без специално разрешение…
— Казахте го на Ромьоф, но е все едно, защото го чух и аз. Е, хайде, добре, хубавите неща не бива да се проточват. Сега е единайсет часа сутринта — всеки ден по обяд имам честта да се срещам с краля и кралицата. Хапнете един залък с мен, ако не сте закусвали, и ще ви заведа в Тюйлери.
— Но дали съм подходящо облечен? — попита младият човек, хвърляйки поглед към униформата и ботушите си.
— Ще ви кажа най-напред, бедно мое дете — отвърна Лафайет, — както ви гледам, облеклото ви е безукорно, ботушите ви са лъснати. Какъв костюм би подхождал повече на един благородник, готов да умре за своя крал, от бойната му униформа? Хайде, Ромьоф, вижте дали са ни сервирали. Ще отведа господин Дьо Буйе в Тюйлери веднага след закуската.
Половин час по-късно, часовите при железните врати отдадоха почест пред генерал Лафайет и младия граф Дьо Буйе, без да подозират, че почитат едновременно и революцията, и контрареволюцията.
31.
Кралицата
Господин Лафайет и граф Луи дьо Буйе се изкачиха по малкото стълбище на павилиона Марсан и стигнаха до апартаментите на първия етаж, обитавани от краля и кралицата.
Всички врати се отваряха незабавно пред господин Дьо Лафайет. Часовите изправяха оръжията си за почест, прислужниците се прегъваха в поклони. Господин Дьо Лафайет бе въведен най-напред при кралицата. Що се отнася до краля, той беше в ковачницата си и отидоха да предупредят Негово величество.
Бяха изминали три години, откакто господин Дьо Буйе беше виждал Мария-Антоанета за последно.
През тези три години се бяха събрали Генералните щати, беше превзета Бастилията и бяха минали събитията от пети и шести октомври.
Кралицата бе станала на трийсет и четири години — „Най-подходящата възраст, както казва Мишле, за да бъде рисувана от Ван Дайк“. Възраст на жена, възраст на майка и най-вече, при Мария-Антоанета — възраст на кралица.
През тези три години кралицата бе изстрадала твърде много — със сърцето си, с разума си, с любовта и самолюбието си. Трийсет и четирите години се изписваха по лицето на бедната жена с онези седефени и възморави сенки около очите, издаващи безсънни нощи, и които най-вече подчертаваха дълбоката душевна болка, от която жената — било обикновена жена, било кралица — след като е засегната, не може да се излекува.
Това бе възрастта, в която Мария Стюарт131 вече бе затворничка, когато бе изживяла своите най-дълбоки страсти, възрастта, в която Дъглас, Мортимър, Норфолк и Бабингтън се бяха влюбили в нея, бяха й се обрекли и умряха за нея132.
Видът на пленената кралица, мразена, клеветена и заплашвана — денят на пети октомври бе доказал, че тези заплахи не са напразни, — направи дълбоко впечатление на рицарското сърце на младия Луи дьо Буйе.
Жените не се лъжат ни най-малко във въздействието, което оказват върху околните, и понеже кралските особи имат освен това и силна памет, която изглежда е част от тяхното обучение, едва Мария-Антоанета бе зърнала господин Дьо Буйе, и го разпозна, едва бе хвърлила един поглед върху него, и беше сигурна, че срещу нея стои приятел.
От това последва, че още дори преди да й бъде представен от генерала, още преди да се доближи до дивана, където кралицата се бе излегнала, тя стана и както се прави с приятел, когото имаш удоволствието да видиш отново, и със служител, на чиято вярност може да се разчита, тя се провикна:
— О, господин Дьо Буйе!
После, без да обърне и капка внимание на генерал Лафайет, тя протегна ръка на младия човек.
Граф Луи се поколеба за миг, не можейки да повярва в подобна благосклонност.
При все това кралската ръка остана протегната, графът коленичи на коляно и докосна с треперещи устни тази ръка.
Това беше една от грешките, които правеше бедната кралица, а подобните на нея бяха доста. И без жеста на внимание от нейна страна господин Дьо Буйе щеше да й бъде признателен, но чрез това благоволение, оказано в присъствието на господин Дьо Лафайет, който никога не бе получавал подобна почест, тя поставяше своята разграничителна линия и нараняваше човека, когото имаше най-голяма нужда да превърне в свой приятел.
131
Мария Стюарт — шотландска кралица (1542 — 1587). Съпруга на Франсоа II, като претендентка за английския престол организира таен заговор срещу Елизабет I Тюдор. Екзекутирана след 19 години затвор в Англия — бел.ред.
132
Дюма смесва историческите личности с измислени — Мортимър е герой от „Мария Стюарт“ на Шилер — бел.фр.изд.