— Не, аз бях тук и разговарях с госпожа Франсоа, бедната вдовица на онзи нещастен хлебар на Събранието, когото то остави да бъде убит пред вратата му. Какво правеше през този ден Събранието, господин Дьо Лафайет?
— Госпожо — отвърна генералът, — вие говорите за едно от нещастията, които най-много огорчиха представителите на Франция. Събранието не можа да предотврати убийството, но поне наказа убийците.
— Да, но това наказание изобщо не утеши клетата жена. Тя едва не полудя и всички мислят, че ще роди мъртво дете. Обещах й да стана кръстница на детето, ако оживее, и за да знае народът, че не съм толкова безчувствена към нещастията, които го постигат, колкото се говори, ще поискам от вас, скъпи генерале, ако не е неудобно, това кръщение да се извърши в „Нотр Дам“.
Лафайет вдигна ръка като човек, който иска думата и е възхитен, че му е предоставена.
— Точно така, госпожо — каза той, — това е вторият намек за вашето мнимо затворничество, в което бихте искали да повярват вашите верни служители и който аз трябва да понеса. Госпожо, бързам да кажа пред моя братовчед, ще го повторя, ако потрябва пред Париж, пред Европа, пред света, вчера го написах и на господин Муние, който се вайка от Дофине по повод на кралския плен, — госпожо, вие сте свободна и се обръщам към вас с единствената молба да го докажете, като кралят започне да ходи на лов и да пътува, а вие да го придружавате.
Кралицата се усмихна като човек, който не е убеден.
— А що се отнася до това да бъде кръстница на бедното сираче, което ще се роди в траур — добави Лафайет, — поемайки този ангажимент към вдовицата, кралицата се е подчинила на прекрасното си сърце, което я кара да обича и уважава всички, които я заобикалят. Когато дойде денят на церемонията, кралицата ще избере църквата, където би желала да се състои тя. Ще даде своите заповеди и всичко ще бъде направено според тях. А сега — продължи генералът, покланяйки се, — очаквам онези заповеди, с които Нейно Величество ще ме удостои за днес.
— За днес, скъпи генерале — каза кралицата, — нямам друга молба към вас, освен да поканите братовчед си, ако остане още няколко дни в Париж, да ви придружи на някоя от сбирките на госпожа Дьо Ламбал. Нали знаете, че тя приема и заради себе си, и заради мен?
— А аз, госпожо — отвърна Лафайет, — ще се възползвам за своя и за негова сметка от поканата и ако Ваше Величество не ме е виждала по-рано, я моля да бъде убедена, че е само защото не е изразила желанието си да ме вижда.
Кралицата отвърна с леко кимане на глава и усмивка.
Това беше сбогуване и разрешение да се оттеглят.
Всеки от двамата прие това, което му се хареса. Лафайет — поздрава. Граф Луи — усмивката.
И двамата излязоха заднешком, отнасяйки от тази среща единият още горчивина, а другият — повече преданост.
32.
Кралят
Пред вратата на апартамента на кралицата двамата посетители откриха камериера на краля, Франсоа Юе, който ги очакваше.
Кралят беше накарал да предадат на господин Дьо Лафайет, че за да се разсее, е започнал една много сложна ключарска работа и затова го моли да се качи в ковачницата.
Ковачницата беше първото нещо, за което Луи XVI попита, пристигайки в Тюйлери. Като разбра, че това допълнение, което си беше абсолютна необходимост за него, е било забравено в плановете на Екатерина Медичи и Филибер Делорм135, той бе избрал на втория етаж, точно над спалнята си, една широка мансарда, имаща както външна, така и вътрешна стълба, за да си направи ключарско ателие.
Сред тежките грижи, които го бяха налегнали от почти пет седмици, откакто беше в Тюйлери, Луи XVI не бе забравил нито за миг своята ковачница. Ковачницата беше неговото хоби. Той я бе поставил на първо място в своето обзавеждане, самият той бе определил местата на духалото, на огнището, на наковалнята, на тезгяха и менгеметата. Най-сетне предишната вечер ковачницата бе готова. Кръглите пили, едрите пили, пилите за рязане, рашпилите и секачите бяха по местата си. Гигантските чукове, кръстатите чукове и чуковете за заобляне висяха на гвоздеите си. Ковашките клещи, стиските със скосени челюсти и клещите-чираци се намираха на една ръка разстояние. Луи XVI не можа да устои повече и от сутринта пламенно се бе отдал на тази работа, която за него бе такова голямо развлечение и в която би могъл да мине за майстор, ако, както видяхме, за голямо съжаление на майстор Гамен, една тумба безделници като господин Тюрго, господин Дьо Калон и господин Некер, не го отвличаха от това важно занимание, говорейки му не само за работите на Франция, което според майстор Гамен можеше да става в краен случай, но и с това, което му се струваше съвсем безполезно — работите на Австрия, Англия, Америка и Испания.
135
Филибер Делорм — френски архитект (ок. 1510/1515 — 1570), един от лидерите на ренесансовия стил. През 1564 г. по поръчка на Екатерина Медичи започва строителството на замъка Тюйлери — бел.ред.