Господин Дьо Лафайет хвърли любопитен поглед наоколо. Мнозина бяха влизали в работния кабинет на краля, в залата на съвета му и дори в параклиса му. Но на малцина бе оказвана благосклонността да бъдат приети в ковачницата, където кралят беше чирак, а истинският крал беше господин Гамен.
Генералът забеляза чудесния порядък, в който бяха сложени всички сечива — което в крайна сметка не бе учудващо, защото от сутринта само кралят бе работил.
Юе му беше служил за чирак и бе работил с меховете.
— И Ваше Величество — каза Лафайет, твърде смутен, подобно на поданик, който се е приближил до краля си, приемащ го с навити ръкави, с пила в ръка и кожена престилка отпред, — Ваше Величество се е захванал с нещо значително?
— Да, генерале, започнах трудна задача в ключарството — една ключалка! Ще ви кажа какво правя, та ако господин Марат узнае, че съм се захванал с работа в ковачницата и вземе да разправя, че кова вериги за Франция, ако успеете да го пипнете, да можете да му кажете, че не е истина. Вие не разбирате нищо от това, нали, господин Дьо Буйе?
— Не, сир, но ако бих могъл да бъда чирак и ако мога да бъда полезен с нещо на Ваше Величество…
— О! Наистина, скъпи братовчеде — каза Лафайет, — мъжът на вашата дойка не беше ли ключар? И баща ви не казваше ли, макар да е доста слаб почитател на автора на „Емил“136, че ако последва съветите на Жан-Жак по отношение на вас, ще ви направи ключар?
— Точно така, господине, затова имах честта да кажа на Негово Величество, че ако има нужда от чирак…
— Един чирак не би ми бил безполезен, господине — каза кралят. — Но най-вече имам нужда от учител.
— Каква ключалка правите, Ваше Величество? — попита младият граф с онази лъжлива фамилиарност, която му позволяваха костюмът на краля и мястото, където се намираха. — Ключалка с ръчка, ключалка с изтеглящ се език, покрита ключалка или ключалка с резе?
— Охо! Братовчеде — каза Лафайет, — не зная какво можете на практика, но на теория изглеждате твърде в течение на нещата в този, не бих казал занаят, защото кралят го облагороди, но по-скоро в това изкуство.
Луи XVI изслуша с видимо задоволство списъка от ключалки, изброени от младия благородник.
— Не — каза той, — това е чисто и просто една секретна ключалка от онези, които наричат „бенар“, отваряща се от две страни. Но се страхувам, че съм надценил себе си. Ех! Де да беше тука моят беден Гамен, който се нарича майстор над майсторите, по-голям от всички!
— Да не би добрият човек да е умрял, сир?
— Не — отвърна кралят, хвърляйки поглед към младия човек, с който сякаш казваше „Разберете ме от половин дума.“ — Не, той е във Версай, на улица „Де Резервоар“. Милият човек не се осмелява да дойде да ме види в Тюйлери.
— Защо, сир? — попита Лафайет.
— От страх да не се компрометира! В днешно време един крал на Франция е много компрометиращ, скъпи генерале, и доказателство за това е, че всичките ми приятели са едни в Лондон, други в Кобленц или в Тюрен. При все това, скъпи генерале — продължи кралят, — ако не виждате някакво неудобство в това той да дойде тук с един от своите чираци, за да ми помогне, ще изпратя да го потърсят тези дни.
— Сир — отвърна бързо Лафайет, — Ваше Величество знае, че е напълно свободен да известява когото иска и да се вижда с когото иска.
— Да, при условие, че вашите часови ще претърсват посетителите като контрабандисти по границата. В подобен случай моят беден Гамен ще си помисли, че са взели чантичката му с инструменти за паласка, а пилите му — за кинжали.
— Сир, наистина не зная как да се извиня пред Ваше Величество, но аз отговарям пред Париж, пред Франция, пред Европа за живота на краля и не мога да взема по-леки предпазни мерки, за да бъде запазен този скъпоценен живот. Що се отнася до добрия човек, за когото говорим, то кралят може да заповяда каквото сметне за необходимо.
— Това е добре, благодаря ви, господин Дьо Лафайет, но не е толкова спешно. Ще имам нужда от него след седмица до десетина дни — добави той, хвърляйки поглед по посока на господин Дьо Буйе, — от него и от неговия чирак. Ще накарам камериера си Дюрей, който му е приятел, да го предупреди.
— И няма да е необходимо нещо повече от това да се представи, сир, за да бъде отведен при краля. Името му ще му послужи като пропуск. Опазил ме Бог, сир, от репутацията, която ми е създадена като тъмничар, надзирател и ключар! Никога кралят не е бил по-свободен, отколкото в този момент. Идвам да помоля Негово Величество да започне отново да ходи на лов и да пътува.
— О! На лов, благодаря! Впрочем, както виждате, в момента друго ми е до главата. Що се отнася до пътуванията ми, това е нещо друго — последното, което направих, от Версай до Париж, ме излекува от желанието да пътувам или поне да го правя в толкова голяма компания.
136
„Емил или за възпитанието“ — произведение на Жан-Жак Русо, разглеждащо възпитанието на децата — бел.прев.