И кралят хвърли нов поглед към граф Дьо Буйе, който с леко мигане на клепачи даде знак на краля, че го е разбрал.
— А сега, господине — каза Луи XVI, обръщайки се към младия граф, — кажете ми, скоро ли ще напуснете Париж, за да се върнете при баща си?
— Сир — отвърна младият човек, — до два-три дни ще напусна Париж, но не за да се върна в Мец. Имам една баба, която живее във Версай, на улица „Де Резервоар“, на която трябва да поднеса своите почитания. Освен това съм натоварен от баща ми да приключа едно твърде важно семейно дело и само след седмица до десетина дни ще мога да видя лицето, от което ще получа нареждания по този въпрос. Така че няма да бъда при баща си преди началото на декември, освен ако кралят не пожелае поради някаква по-специална причина да ускоря завръщането си в Мец.
— Не, господине — каза кралят, — не, разполагайте с времето си, вървете във Версай и уреждайте делата, за които ви е говорил маркизът. А когато привършите, идете и му кажете, че аз не забравям, че той е един от най-верните ми хора и ще го препоръчам на господин Дьо Лафайет, за да го препоръча той на свой ред на господин Дьо Портай.
Лафайет се усмихна с ъгълчетата на устните си при този намек за всемогъществото му.
— Сир — каза той, — отдавна бих препоръчал и сам господата Дьо Буйе на Ваше Величество, ако нямах честта да бъда роднина на тези господа. Само страхът, да не кажат, че с милостта на краля облагодетелствам семейството си, ме въздържаше досега от това справедливо дело.
— Е, добре, господин Дьо Лафайет, ще поговорим отново по въпроса, нали?
— Ще ми позволи ли кралят да му кажа, че баща ми ще погледне като на неблагосклонност или на немилост на всяко повишение, което ще го лиши от начина му да служи на Негово Величество?
— О, добре ви разбрах, графе — каза кралят, — и няма да позволя на никого да се занимава с положението на господин Дьо Буйе, освен за да го направя по-съответстващо на неговите и моите желания. Оставете ни с господин Дьо Лафайет да уредим това, а вие вървете да се забавлявате, без обаче забавленията да ви накарат да забравите работите си. Вървете, господа, вървете!
И той освободи двамата благородници с величествен жест, който странно противоречеше на костюма, с който бе облечен. После, когато вратата беше вече затворена, каза:
— Хайде, мисля, че младият човек ме разбра и че след седмица до десетина дни майстор Гамен и неговият чирак ще бъдат тук, за да ми помогнат да поставя моята ключалка.
33.
Стари познанства
Вечерта на същия ден, когато господин Луи дьо Буйе имаше честта да бъде приет най-напред от кралицата, а след това и от краля, между пет и шест часа, на третия и последен етаж на една стара, малка, мръсна и мрачна къща на улица „Ла Жюивери“ се разиграваше сцена, на която ще помолим за разрешение нашите читатели да ги накараме да присъстват.
Ще се пренесем на входа на моста Пон-о-Шанж, ще преминем по него. Ще влезем в улица „Ла Пелетери“, по която ще вървим чак до улица „Ла Жюивери“, където ще спрем пред третата врата отляво.
Ние знаем, че видът на тази врата, която наемателите на къщата дори не си дават труд да затварят — дотолкова се смятат защитени от всяко посегателство на господа крадците от Сите, — не е особено привлекателен, но, както вече казахме, имаме нужда от хората, които живеят в мансардите на тази къща, и понеже те не идват при нас, ще трябва ние, скъпи читателю или многообичана читателко, храбро да отидем при тях.
Внимавайте къде стъпвате, за да не се подхлъзнете в лепкавата кал, с която е покрита тясната алея, в която навлизаме. Да приберем дрехите си до тялото, за да не могат дори да се докоснат до влажните и мазни зидове покрай стълбата, която изпълзява в дъното на тази алея като зле съединени парчета на някоя змия. Да приближим до ноздрите си ароматичен флакон или до лицето си парфюмирана носна кърпа, за да избегне най-изтънченото и аристократично от сетивата ни — обонянието, доколкото е възможно, контакта с този въздух, наситен с азот, който се поема отведнъж. Да се спрем на площадката на третия етаж срещу онази врата, на която невинната ръка на някой млад рисувач е надраскала с тебешир фигури, които на пръв поглед биха могли да се вземат за кабалистични знаци, но които са само нещастни опити във възвишеното изкуство на Леонардо да Винчи и Рафаел.
Стигнали там, ще погледнем, ако искате, през дупката на ключалката, за да можете, скъпи читателю или многообичана читателко, да разпознаете, ако имате добра памет, лица, които вече сте срещали. Впрочем, ако не ги познаете от пръв поглед, ще залепите ухо на вратата и ще ги чуете. Ще бъде трудно само за малцината, които са чели нашата книга „Колието на кралицата“137, слухът да не се притече на помощ на зрението, тъй като сетивата се допълват едни други.
137
„Колието на кралицата“ (1848) — част от сагата „Мария-Антоанета“. Историята започва с конспирацията, която граф Калиостро забърква чрез афера с колието на кралицата, имаща за цел да я злепостави и да даде начален тласък на народните протести — бел.ред.