— Отново ли ще играеш, нещастнико?
— Нали ти казах, че съм открил безпогрешна комбинация!
— Да, сестра на тази, която изяде шейсетте хиляди ливри, които ти бяха останали от португалската афера.
— Няма полза от нечестно спечелени пари — наставнически каза Бозир — и винаги съм мислел, че начинът, по който спечелихме тези пари, ни донесе нещастие.
— Тогава тези изглежда, че ги получаваш от наследство. Да не би да имаш чичо, който да е умрял в Америка или в Индиите139 и ти е оставил десет луи?
— Тези десет луи, госпожице Никол Льоге — каза с изражение на превъзходство Бозир, — тези десет луи, чувате ли ме, ще бъдат спечелени не само честно, но и почтено и заради една кауза, от която съм заинтересуван аз, както и целият благороден клир на Франция.
— Значи вие сте благородник, господин Бозир? — каза усмихвайки се язвително Никол.
— Кажете Дьо Бозир, госпожице Льоге, Дьо Бозир — натърти той, — както го удостоверява актът за раждане на вашето дете, написан в сакристията на църквата „Сен Пол“ и подписан от вашия слуга, Жан-Батист-Тусен дьо Бозир в деня, когато му дадох името си…
— Хубав подарък му направихте тогава! — прошепна Никол.
— И състоянието си! — добави надуто Бозир.
— Ако добрият Бог не му прати нещо друго — каза Никол, като поклати глава, — то е съвсем сигурно, че бедният малчуган ще живее от милостиня и ще умре в приют.
— Наистина, госпожице Никол — каза Бозир ядно, — това наистина е несправедливо, вие никога не сте доволна.
— Ами щом не ви изнася! — провикна се Никол и даде воля на дълго сдържания си гняв. — Ей, мили Боже! Та кой ви кара да ме понасяте? Благодарение на Бога нито детето, нито друго ми пречи и още тази вечер мога да потърся късмета си.
И като стана, Никол направи три крачки към вратата. От своя страна, Бозир също направи крачка към вратата и я прегради, разтваряйки ръце.
— Ама като ти казват, лоша жено — подхвана той, — че това богатство… То ще дойде тази вечер и щом ти казвам, дори и комбинацията да излезе невярна, което според изчисленията ми е невъзможно, но ако стане, ще загубим само пет луи и това е всичко.
— Има моменти, когато пет луи са цяло богатство, чувате ли, господин прахоснико! Вие не знаете това, вие, който сте пръснал купчина злато, голяма колкото тази къща.
— Това доказва заслугите ми, Никол. Ако някога съм пръснал това злато, значи съм го спечелил. А щом съм го спечелил, значи мога да спечеля още. Впрочем има един Бог… за ловките хора…
— А, да! Разчитай на този отгоре!
— Госпожице Никол — каза Бозир, — да не би случайно да сте безбожница?
Никол сви рамене.
— Да не сте от школата на господин Волтер, който отрича Провидението?
— Бозир, вие сте глупак — каза Никол.
— Няма нищо чудно, че произлизайки от народа, имате подобни идеи. Предупреждавам ви, че те не се споделят от моята обществена прослойка и не съвпадат с политическите ми убеждения.
— Господин Дьо Бозир, вие сте безочлив — каза Никол.
— Аз вярвам, чувате ли? Имам своята вяра. И ако някой ми каже: „Синът ти Жан-Батист-Тусен дьо Бозир, който излезе, за да си купи захарна пръчка, носейки монета от две су, ще се върне с кесия, пълна със злато, в ръката“, какво ще му отговоря…? „Може, ако такава е волята Божия!“
И Бозир вдигна набожно очи към небето.
— Бозир, вие сте малоумен — каза Никол.
Още не бе доизрекла тези думи, когато по стълбите се чу гласът на малкия Тусен:
— Татко! Мамо! — викаше той.
Бозир и Никол наостриха уши при този скъп за тях глас.
— Татко! Мамо! — повтаряше гласът, приближавайки се все повече.
— Какво се е случило? — извика Никол, отваряйки вратата с чисто майчинска загриженост. — Ела, детето ми, ела!
— Татко! Мамо! — продължи да вика детето, приближавайки се, подобно на гласа на някой вентрилоквист140, който сякаш излиза от отвореното мазе.
— Няма да се учудя — каза Бозир, долавяйки радост в този глас, — ако чудото стане и малкият е намерил кесията, за която току-що говорих.
В този миг, появявайки се на последното стъпало на стълбата, детето се устреми в стаята, държейки в уста парче от захарна пръчка, притискащо с дясната си ръка към гърдите една торба със захарни изделия и показвайки в лявата си протегната и отворена ръка един луидор, който при светлината на слабата свещ хвърляше отблясъци като звездата Алдебаран141.
— Ах, Боже мой! Боже мой! — извика Никол, оставайки вратата да се затваря сама. — Какво ти се е случило, бедно дете?
И тя покри омацаното с желатин лице на Тусен с майчински целувки, които не се отвращават от нищо, защото могат всичко да пречистят.
139
Неопределен географски термин, с който в края на XVIII век са означавали Индия, Индокитай и колониите в Средна и Южна Америка — бел.прев.
140
Вентрилоквист — човек, който създава илюзията, че говори не през устата си, а от някъде другаде извън него — бел.прев.
141
Алдебаран — звезда гигант. Много по-масивна и ярка в сравнение със Слънцето, въпреки че не е достигнала този късен стадий от своята еволюция — бел.ред.