— По дяволите! — каза Бозир.
— После той продължил по пътя към Тива. Обаче по пътя към Тива се издига планината Фикион и на едно място, още по-тясно от онова, където Едип убил баща си, едно странно животно имало пещера. Това животно било с крила на орел, глава и гърди на жена, тяло и нокти на лъв.
— Охо! — каза Бозир. — Мислите ли, господин графе, че съществуват подобни чудовища.
— Не бих могъл да го потвърдя, скъпи господин Бозир — каза важно Калиостро, — като се има предвид, че когато отивах в Тива по същия път, хиляда години по-късно, по времето на Епаминонд, сфинксът беше мъртъв. Обаче по времето на Едип беше жив и една от неговите приумици беше да стои на пътя, предлагайки на минаващите една гатанка и изяждайки тези, които не могат да я отгатнат. Обаче, тъй като това нещо продължило три века, пътниците ставали все по-редки, а зъбите на сфинкса били твърде дълги. Когато забелязал Едип, сфинксът застанал на средата на пътя и вдигнал лапа, за да направи знак на младия човек да спре: „Пътниче, казва му той, аз съм сфинксът. — Е, добре, и какво? — пита го Едип. — Ами съдбата ме е изпратила на земята, за да предлагам една гатанка на смъртните. Ако не я отгатнат, те ми принадлежат. Ако я отгатнат, аз принадлежа на смъртта и сам ще се хвърля в бездната, където досега хвърлях труповете на всички онези, които имаха нещастието да ме срещнат по пътя си.“ Едип хвърлил един поглед към дъното на пропастта и видял, че е побеляло от кости. „Това е добре, казва младежът, а каква е гатанката? — Гатанката ли, ето я, — казва птицата лъв: «Кое е животното, което сутрин ходи на четири крака, на два крака по обед и на три крака вечерта?»“ Едип се замисля за миг, после, с усмивка, която обезпокоява сфинкса, му казва: „И ако отгатна ти ще се хвърлиш в пропастта сам? — Такъв е законът, — отвръща сфинксът. — Ами, добре, отвръща Едип, това животно е човекът.“
— Как така човекът? — прекъсна го Бозир, който се беше заинтересувал от разговора, сякаш ставаше въпрос за нещо, случващо се начаса.
— Да, човекът! Човекът, който в детството, сиреч сутринта, ходи на ръце и крака, който в зрялата си възраст, сиреч по обед, ходи на два крака, и който вечер, сиреч в старостта си, се подпира на бастун.
— А! — провикна се Бозир. — Правилно!… Ама че досаден сфинкс!
— Да, скъпи господин Дьо Бозир, толкова досаден, че се хвърлил с главата напред в бездната и понеже бил достатъчно почтен, за да не използва крилата си, което вероятно ще ви се стори твърде глупаво от негова страна, разбил главата си в скалите. А Едип продължил по пътя си, пристигнал в Тива, открил Йокаста вдовица и така изпълни пророчеството на оракула, който му предрече, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си.
— Но, господин графе — каза Бозир, — в края на краищата каква аналогия виждате между историята на Едип и тази на маскирания човек?
— О, голяма!… Почакайте! Най-напред вие пожелахте да узнаете името му.
— Да.
— А аз ви отговорих, че ще ви предложа една гатанка. Наистина, аз съм замесен от по-добро тесто от сфинкса и няма да ви изям, ако имате нещастието да не отгатнете. Внимание, вдигам лапата: „Кой е сеньорът от двора, който е внук на собствения си баща, брат на майка си и чичо на сестрите си?“
— А, дявол да го вземе! — каза Бозир и изпадна в размисъл, не по-малко дълбока от този на Едип.
— Хайде, мислете, драги господине — каза Калиостро.
— Помогнете ми малко, господин графе.
— На драго сърце… Попитах ви дали знаете историята за Едип? Сега ще преминем от езическата към свещената история. Знаете ли историята за Лот?
— С дъщерите ли149?
— Точно така.
— По дяволите, дали я знам! Ама почакайте! Ей!… Да… това, което разправяха за стария крал Луи XV и дъщеря му, госпожа Аделаид!…
— Горещо, драги господине.
149
Според Светото писание, Битие, 19:30–38, Лот е бил упоен от двете си дъщери, които последователно преспиват с него, за да се „възстанови племе от баща“. И двете Лотови дъщери зачеват — бел.ред.