— Тогава, маскираният човек ще бъде…?
— Пет стъпки и шест палеца.
— Граф Луи…
— Хайде де!
— Граф Луи Дьо…
— Шт!
— Ама понеже казвате, че тук има само мъртъвци…
— Да, но върху гробовете расте трева и расте по-добре от където и да било другаде. Е, добре, ако тази трева, като тръстиките на цар Мидас… Знаете ли историята на цар Мидас?
— Не, господин графе.
— Ще ви я разкажа някой друг ден. А сега да се върнем към нашия разговор.
И като стана отново съвсем сериозен, попита:
— И какво казвахте?
— Простете, но мисля, че вие сте този, който разпитва.
— Имате право.
И докато Калиостро подготвяше въпросите си, Бозир прошепна:
— Вярно е, честна дума. Внукът на баща си, братът на майка си, чичото на сестрите си… Това е граф Луи дьо Нар!…
— Внимание! — каза Калиостро.
Бозир прекъсна монолога си и наостри уши.
— Сега, след като не остава никакво съмнение кои са съзаклятниците, били те със или без маски, да преминем към целта на заговора.
Бозир кимна с жест, с който искаше да покаже, че е готов да отговаря.
— Целта на заговора е да бъде отвлечен кралят, нали?
— Наистина това е целта на заговора.
— И да бъде заведен в Перона.
— В Перона.
— А сега, средствата?
— Паричните ли?
— Да, най-напред паричните.
— Имат два милиона.
— Които са им предоставени от един генуезки банкер. Познавам този банкер. Няма ли и други?
— Не зная.
— Значи са добре с парите. Но не е достатъчно да имаш пари, трябва да имаш и хора.
— Господин Дьо Лафайет даде разрешение да се вдигне един легион на помощ на Брабант, който се бунтува срещу Империята150.
— Ох, този добър Лафайет! — прошепна Калиостро. — Колко добре го познавам.
После каза високо:
— Добре! Разполагат с един легион, но за да се изпълни подобен проект, не е достатъчен един легион, трябва им армия.
— Имат армия.
— О!
— Хиляда и двеста кавалеристи ще бъдат събрани във Версай. Те ще потеглят в уречения ден в единайсет часа вечерта. В два часа сутринта те ще пристигнат в Париж, разделени на три колони.
— Хубаво!
— Първата ще влезе през железните врати на Шайо, втората през бариерата Рул, а третата през тази на Грьонел. Колоната, която ще навлезе по улица „Грьонел“, ще заколи генерал Лафайет. Тази, която ще влезе през железните врати на Шайо, ще заколи господин Некер. И накрая тази, която ще навлезе през бариерата Рул, ще заколи господин Байи.
— Хитро! — повтори Калиостро.
— След като ударът е направен, дотикват оръдията, събират се на „Шан-з-Елизе“ и тръгват към Тюйлери, който е наш.
— Как така ваш? А Националната гвардия?
— Там ще трябва да действа Брабантската колона. Заедно с една част от наемната гвардия, с четиристотин швейцарци и триста съзаклятници от провинцията, благодарение на връзките ни вътре в двореца, тя ще завладее външните и вътрешните врати. Ще влязат при краля, крещейки: „Сир, предградието Сен Антоан въстана… Отвън има впрегната кола… трябва да бягаме!“ Ако кралят се съгласи да бяга, нещата си тръгват от само себе си. Ако не се съгласи, отнасят го със сила и го завеждат в Сен Дьони.
— Хубаво!
— Там намират двайсет хиляди души пехота, към които се присъединяват хиляда и двестате кавалеристи, Брабантският легион, четиристотинте швейцарци, тристате съзаклятници и десет, двайсет, трийсет хиляди роялисти, събрани по пътя, и с тази голяма сила отвеждат краля в Перона.
— От добре по-добре! И какво правят в Перона, скъпи ми господин Дьо Бозир?
— В Перона намират двайсет хиляди души, които са пристигнали през това време по море от Фландрия, от Пикардия, от Артоа, от Шампан, от Бургундия, от Лотарингия, от Елзас и от Камбрези. Спазарили са се за двайсет хиляди швейцарци, дванайсет хиляди германци и дванайсет хиляди сардинци, които, добавени към първоначалния ескорт на краля, правят наличен състав от сто и петдесет хиляди души.
— Хубава цифра! — каза Калиостро.
— Най-накрая с тези сто и петдесет хиляди души тръгват към Париж. Ще преградят по-нагоре и по-надолу реката, за да спрат продоволствието. Изгладнял, Париж ще капитулира. Ще разтурят Националното събрание и ще поставят отново краля, истинския крал, на трона на предците му.
— Амин! — каза Калиостро.
И като се надигна, каза:
— Скъпи ми господин Дьо Бозир, разговорът с вас е много приятен. Но в края на краищата и вие като големите оратори, когато кажете всичко, нямате какво повече да добавите — а вие казахте всичко, нали?
— Да, за момента, господин графе.
— Тогава, лека нощ, скъпи господин Дьо Бозир. Когато имате нужда от други десет луи, както винаги в качеството им на подарък, разбира се, елате да ме намерите в Белвю.