— Добре сте дошли — каза кралят, докато благодареше с поглед на младия човек, който изглежда толкова се беше измъчил с композицията на разказа, колкото майстор Гамен би се измъчил, ако спореше с Босюе151 или изнасяше проповед на Флешие. — А сега, Гамен, приятелю мой — продължи кралят, — понеже, както изглежда, бързаш, да не губим време.
— Точно така — каза майсторът ключар. — Впрочем обещах на госпожа Гамен да се върна до довечера. Хайде, къде е тази прословута ключалка?
Кралят подаде в ръцете на майстора наполовина сглобена ключалка.
— Е, добре, какви ми ги разправяш, че това било двустранна ключалка? — каза Гамен, обръщайки се към чирака. — Двустранната ключалка се затваря от двете страни, некадърнико! А това е ключалка за сандък. Хайде, да видим какво може да се направи… Това не върви, а?… Е, добре, при майстор Гамен ще трябва да тръгне.
И Гамен се опита да превърти ключа.
— А, ето! Ето! — каза той.
— Откри ли грешката, скъпи Гамен?
— По дяволите!
— Хайде, покажи ми.
— А! Бързо ще стане, погледнете. Муцунката на ключа добре закача голямата брада. Голямата брада описва добре половината от своята окръжност, но като достигне дотук, тъй като не е изрязана полегато, не може да се измъкне сама, това е цялата работа… Ходът на брадата е шест линии, основата трябва да е една линия.
Луи XVI и чиракът се спогледаха, като че са възхитени от познанията на Гамен.
— Ех, Боже мой! При все това е толкова просто — каза той, окуражен от това мълчаливо възхищение, — че не разбирам как сте пропуснали да го направите. Кой знае какви глупости сте си мислили, докато не сме се виждали, за да изгубите познанията си! Имате три брадички, нали? Една голяма и две малки, една от пет линии и две по две линии?
— Несъмнено — каза кралят, следейки с интерес демонстрацията на Гамен.
— Е, добре, веднага щом ключът пусне голямата брадичка, тя трябва да може да достигне езичето, което е затворила, нали?
— Да — каза кралят.
— Тогава трябва да може да притисне в обратна посока, сиреч връщайки се по пътя си, втората брадичка в момента, когато отпусне първата.
— А! Да, да — каза кралят.
— А! Да, да — повтори присмехулно Гамен. — Е, добре, как искате да се движи този нещастен ключ, когато разстоянието между голямата и малката брадичка не е равно на дебелината на езичето и е малко хлабаво?
— А!
— Аха!… — повтори още веднъж Гамен. — Ето, на вас ви е добре да сте крал на Франция. Вие сте казали: „Аз искам!“, обаче малката брадичка е казала: „Не искам!“! Това е както когато спорите със Събранието — Събранието винаги излиза пред вас!
— Но при все това — кралят попита Гамен — винаги има някаква възможност, нали, майсторе?
— По дяволите! — каза последният. — Да. Трябва само да се изреже полегато първата брадичка, да се изтъни лостчето с една линия, да се раздалечат с четири линии първата и втората брадичка и да се сложи на същото разстояние третата брадичка, тази, която ще бъде част от петата и която ще спира върху връхчето… И това ще бъде всичко.
— Но — отбеляза кралят — за всички тези промени ще е необходим цял ден работа, бедни ми Гамен?
— О, да! За някои може и да отнеме цял ден, но за Гамен са достатъчни два часа. Само че трябва да бъде оставен сам и да не му се досажда със забележки… Гамен, оттук… Гамен, оттам… Нека ме оставят сам. Ковачницата изглежда добре оборудвана и след два часа… Е, добре, след два часа, ако работата бъде подходящо намокрена — продължи Гамен, усмихвайки се, — можете да се върнете. Работата ще е свършена.
Това, което поиска Гамен, беше всичко, което искаше и кралят. Самотата на Гамен му предоставяше възможност за разговор на четири очи с чирака.
При все това можеха да възникнат трудности.
— Ами ако имаш нужда от нещо, бедни ми Гамен?
— Ако имам нужда от нещо, ще повикам камериера и след като са му дадени заповеди да ми носи всичко, което му поискам… Това е всичко, което ми е необходимо.
Кралят сам отиде до вратата.
— Франсоа — каза той, отваряйки я, — елате тук, моля. Ето го Гамен, моят стар учител в ключарския занаят, който поправя една пообъркана работа. Ще му дадете всичко, от което има нужда. И особено една-две бутилки чудесно бордо.
151
Жак Бенин Босюе (1627 — 1704) — френски писател и висш духовник. Член на Френската академия (1671) — бел.ред.