— Сир, след като решихме този въпрос, ето какво моят баща има честта да предложи на Ваше Величество.
— Говорете — каза кралят, накланяйки се над картата на Франция, за да може да проследи с поглед различните проекти, които младият граф щеше да изложи с думи.
— Сир, има много неща, от които кралят може да се откаже.
— Разбира се.
— Кралят направил ли е избора си?
— Не още. Очаквах мнението на господин Дьо Буйе и предполагам, че ми го носите.
Младежът направи с глава знак, който изразяваше едновременно и почтителност и потвърждение.
— Говорете — каза Луи XVI.
— Най-напред, сир, имаме Безансон, чиято цитадела е твърде силен и удобен пункт, за да бъде събрана една армия, да бъде даден сигнал и да се протегне ръка на швейцарците. Швейцарците, заедно с армията, могат да минат през Бургундия, където роялистите са многобройни и оттам да тръгнат към Париж.
Кралят поклати глава, което значеше: „Бих предпочел нещо друго.“
Младият граф продължи:
— След това имаме Валансиен, сир, тоест такова място във Фландрия, където има сигурен гарнизон. Самият господин Дьо Буйе ще отиде там с войските, които са под негово командване, било преди, било след пристигането на краля.
Луи XVI направи второ движение с глава, което искаше да каже: „Друго, господине.“
— Кралят — продължи младежът — може още да излезе през Ардените153 или през австрийската част на Фландрия и да се върне след това през същата тази граница, отивайки на някое от местата, които господин Дьо Буйе ще получи под свое началство и където предварително ще има събрани войски.
— Ще ви кажа какво ме кара да ви разпитвам, ако, разбира се, нямате какво да добавите повече.
— Накрая кралят може да отиде направо в Седан или Монмеди. Там генералът, намирайки се в центъра на областта, която управлява, ще може да изпълни желанието на краля — било то да напусне Франция, ако му харесва, било да тръгне към Париж.
— Скъпи графе — каза кралят, — ще ви обясня с две думи това, което ме накара да отхвърля първите три предложения и което е причина вероятно да се спра на четвъртото. Най-напред Безансон е много далеч, следователно има много голям шанс да ме арестуват, преди да стигна. Валансиен се намира на добро разстояние и съм съгласен с вас относно прекрасния дух в този град. Но господин Рошамбо, който командва в Ено, сиреч пред портите му, е обхванат изцяло от демократичен дух. Що се отнася до това, да изляза през Ардените или през Фландрия и да се обърна към Австрия, не. Освен че не обичам Австрия, която се бърка в работите ни само за да ги оплете, сега си има главоболия с болестта на шурея ми, с войната с турците и бунтовете в Брабант154, та няма нужда да й давам още един повод за работа с Франция. Впрочем не бих искал да излизам от Франция. След като веднъж е излязъл от кралството си, един крал никога не знае дали ще се върне обратно. Вижте Чарлз II, вижте Джейкъб II — единият се върна чак след трийсет години, а другият не се върна никога. Не, аз предпочитам Монмеди. Монмеди се намира на приемливо разстояние и е в центъра на областта, командвана от баща ви… Кажете на маркиза, че изборът ми е направен и че ще се оттегля в Монмеди.
— Кралят окончателно ли се е решил на това бягство или това са още само планове? — реши се да попита младият граф.
— Скъпи Луи — отвърна Луи XVI, — още нищо не е решено и всичко зависи от обстоятелствата. Ако видя, че кралицата и децата ми са заплашени от нови опасности като тези, които ги заплашваха на пети и шести октомври, ще се реша, и кажете ясно на баща си, скъпи графе, че веднъж взето, решението ми ще бъде неоспоримо.
— А сега, сир — продължи младият граф, — ако ми бъде разрешено да изложа пред мъдростта на краля мнението на баща си относно начина на пътуването…
— О! Кажете, кажете!
— Неговото мнение е, че опасностите по пътя ще намалеят, ако се разделите.
— Обяснете ми.
— Сир, Ваше Величество тръгва в една посока с принцесата и госпожа Елизабет, докато кралицата тръгва в друга с господин дофина… и по такъв начин…
Кралят изобщо не остави господин Дьо Буйе да довърши фразата си.
— За това е безполезно да говорим, скъпи Луи — каза той, — в един тържествен момент с кралицата решихме да не се разделяме. Ако баща ви иска да ни спасява, да ни спасява всички заедно или да не се захваща изобщо.
Младият граф се поклони.
— Когато дойде моментът, кралят ще даде своите заповеди — каза той — и заповедите на краля ще бъдат изпълнени. Само че ще си позволя да отбележа, че ще бъде трудно да се намери кола, достатъчно голяма за Техни величества, техните августейши деца, госпожа Елизабет и двама или трима прислужници, които ще ги придружат, за да се чувстват удобно в нея.
154
Брабант — историческа област в Северозападна Европа. Днес южната част принадлежи на Белгия, а северната — на Нидерландия — бел.ред.