На края на тази алея той излезе на кея Савоньори. По онова време кеят беше много оживен през деня и доста осветен вечерта от многобройните малки кръчми, където в неделен ден добрите буржоа си купуваха течни и твърди провизии и се качваха с тях на малките наемни корабчета с цена две су на човек, за да отидат да прекарат деня на Лебедовия остров — остров, където без тази предпазна мярка рискуваха да умрат от глад през делничните дни, защото бе напълно пустинен, а в празничен ден, защото бе твърде населен.
При първата кръчма, която срещна по пътя си, човекът, облечен като работник, изглежда поведе със себе си жестока битка — битка, от която излезе победител, — за да разбере ще влезе ли, или няма да влезе в тази кръчма. Не влезе и отмина по-нататък.
При втората кръчма изкушението се поднови и този път един човек, който го следваше като сянка, можеше да помисли, че ще отстъпи, защото, отклонявайки се от правата линия, първият зави към този клон на храма на Бакхус, както казваха тогава на кръчмата.
Обаче и този път въздържаността победи. Беше се появила трета кръчма на пътя и измени на обета, който изглежда сам беше дал пред себе си, да продължи пътя си — не с празен стомах, защото изглежда пътникът вече беше поел една прилична доза от течността, която радва сърцето на човека, — но бидейки в състояние да се владее, което щеше да позволи на главата му да води краката му по права линия из пътя, който му предстоеше.
За нещастие имаше не само трета, а и десета и двайсета кръчма по този път. От това следва, че изкушенията бяха твърде често подновявани, съпротивителните му сили изобщо не се намираха в хармония с могъществото на изкушението и пред третото изпитание той отстъпи.
Ще бъде вярно, ако кажем, че поради една спогодба със самия себе си, работникът, който така добре и така злощастно се бе сражавал с демона на виното, след като влезе в кръчмата, остана прав до тезгяха и поиска само половинка вино.
Впрочем демонът на виното, срещу който той се бореше, изглежда беше победоносно представляван от онзи непознат, който го следваше от разстояние, грижливо стараейки се да остане в мрака, но който, оставайки извън полезрението, не изпускаше жертвата от очи.
Несъмнено за да се наслади на тази гледка, която изглежда му беше особено приятна, той седна на перилото точно срещу вратата на кръчмата, където работникът пиеше половинката си, и тръгна пет секунди след като онзи, довършил пиенето, премина през прага на вратата, за да продължи пътя си.
Но кой би могъл да каже къде ще се спрат устните, които веднъж са докоснали фаталната чаша на опиянението и които са открили с онова учудване, примесено с удовлетворение, съвсем присъщо на пияните, че нищо не променя нещата така, както пиенето? Работникът едва бе изминал стотина крачки, когато жаждата му стана такава, че се наложи отново да спре, за да я утоли. Само че този път той беше разбрал, че една половинка е твърде малко и си поръча половин бутилка.
Сянката, която сякаш бе прикачена към него, изобщо не изглеждаше недоволна от закъсненията, които нуждата от освежаване причиняваше. Тя се спря на ъгъла до самата кръчма. И макар че пиячът беше поседнал, за да му е по-удобно и да употреби четвърт час, за да изпие на шумни глътки своята бутилка, благосклонната сянка не подаде никакъв знак за нетърпение, задоволявайки се да го последва от момента на излизането му със същата крачка, с която го бе следвала до влизането.
След още сто крачки търпението беше подложено на ново и още по-силно изпитание. Работникът спря за трети път и понеже жаждата му нарастваше, този път си поръча цяла бутилка. Това означаваше още половин час очакване за търпеливия Аргус155, който вървеше по стъпките му.
Няма съмнение, тези пет минути, този четвърт час, този половин час, последователно загубени, надигаха нещо като угризения в сърцето на пияча. Защото, не желаейки да спира, както изглежда, но желаещ да продължи пиенето, той сключи със себе си нещо като сделка, която включваше да се запаси в момента на тръгване с една отворена бутилка вино, на която разчиташе да му прави компания по пътя.
Това беше едно мъдро решение, което не бавеше този, който го беше взел, освен по причина на криволиците и зигзагите, които все по често се повтаряха и бяха последица от всяко сближаване, което се извършваше между гърлото на бутилката и устните на пияча.
При едно от тези ловко комбинирани криволичения той премина през бариерата Паси без никакви затруднения — както е известно, течностите са освободени от всякакъв пътен данък на излизане от столицата.