Във вътрешността на тази кръчма след десет минути, посветени на събличането на гражданина Гамен, когото читателят несъмнено отдавна е познал, ще намерим отново достойния майстор над майсторите, майстор над всички, седнал на същата маса и с лице към същия оръжейник, с когото го видяхме в първата глава на тази история.
39.
За това, което представлява случайност
А сега как беше извършено това събличане и как майстор Гамен премина от почти каталептичното158 състояние, в което го бяхме оставили, до почти нормалното състояние, в което го виждаме отново?
Съдържателят на кръчмата си беше легнал и дори най-малка нишка светлина не се процеждаше през пукнатините на капаците на прозорците, когато първите удари от юмрука на този, който беше прибрал Гамен, отекнаха по вратата. Тези удари с юмрук бяха толкова силни, че изобщо не оставяха шанс на стопаните на къщата, колкото и да са пристрастени към съня, да се радват на дълга почивка пред лицето на подобна атака.
Така че, още сънен, залитащ, ръмжащ, кръчмарят дойде да отвори лично на онези, които го събудиха, обещавайки си да им наложи такова достойно за безпокойството обезщетение, че както той сам си казваше, да си струва поне свещите.
Изглежда, че играта си струваше поне свещите, защото при първата дума, която човекът, чукащ по такъв непочтителен начин, прошепна на съдържателя на кръчмата при моста в Севър, той свали памучната си нощна шапка и правейки поклони, на които облеклото му придаваше странна гротескност, въведе майстор Гамен и неговия водач в сепарето, където преди ги видяхме да опитват бургундско, предпочитаната от тях течност.
Но този път, понеже беше опитвал твърде много, майстор Гамен беше почти в безсъзнание.
Най-напред, тъй като кочияшът и неговите коне бяха направили всеки от тях каквото можа, единият с камшика си, а другите с краката си, непознатият започна с това, че се разплати с тях, като добави една монета от двайсет и четири су в качеството на бакшиш към тази от шест ливри, която вече беше дал във вид на заплащане.
После, като видя майстор Гамен, седнал на един стол, с глава, облегната на ламперията, той заповяда на съдържателя да донесе две бутилки вино и една гарафа вода и да отвори прозорците и капаците, за да се смени зловонния въздух, който лъхаше от вътрешността на кръчмата.
Тази последна мярка при други обстоятелства би била твърде компрометираща. Действително всеки по-наблюдателен човек знае, че има известна категория хора, които имат нужда да дишат въздуха такъв, какъвто го е създала природата, сиреч съставен от шейсет и две части кислород, двайсет и една части азот и две части вода — докато простите хора, привикнали към техните заразни жилища, го поглъщат без всякакво затруднение, колкото и да е наситен с въглерод и азот.
За щастие там нямаше никой, който да направи тази забележка. Самият съдържател донесе твърде бързо бутилките вино и гарафата с вода, след което почтително се оттегли и остави непознатия на четири очи с майстор Гамен.
Първият, както видяхме, имаше грижата най-напред да промени въздуха. После, преди дори още прозорецът да е затворен отново, той бе доближил един флакон към разширените и свистящи ноздри на майстора ключар, който беше в плен на онзи отвратителен сън на пиянството, който несъмнено би изцерил пияниците от любовта им към виното, ако по някакво чудо на Всемогъщия отгоре бъде дадено на пияниците поне веднъж да се видят, докато спят.
Вдишвайки проникващата миризма на течността във флакона, майстор Гамен отвори широко очи, незабавно и яростно кихна, после прошепна няколко думи, неразбираеми за всеки друг, освен за опитния философ, който, слушайки го с дълбоко внимание, успя да различи тези три или четири думи:
— Нещастникът… Той ме отрови… Отрови ме!…
Оръжейникът изглежда узна с удовлетворение, че майстор Гамен е все още във властта на тази мисъл. Той приближи флакона до ноздрите му, което придаде известни сили на майстора и му даде възможност да допълни смисъла на изречението си, добавяйки към вече произнесените думи тези две последни, обвинение, още по-ужасно, защото сочеше наведнъж и злоупотреба с доверие и сърдечна забрава:
— Да отровят приятел!… Приятел!…
— Наистина това е ужасно — отбеляза оръжейникът.
— Ужасно!… — избъбри Гамен.
— За щастие — каза оръжейникът — аз бях там, за да ви дам противоотрова.
— Да, за щастие — прошепна Гамен.
— Но понеже първата доза не е достатъчна при такова отравяне — продължи непознатият, — ето, изпийте това.
158
Каталепсия (мед.) — вцепеняване, нервен припадък, придружен с пълна загуба на волеви движения — бел.прев.