— Тогава вие сте го отказали?
— Щях да направя по-добре, ако бях отказал… Не, изпих го. Що се отнася до кифлата, увих я в носната си кърпа и си казах: „Това, което не е добро за бащата, е добро за децата!“ После благодарих на Нейно величество, като че ли си струваше труда, и си тръгнах по пътя, като се заклех, че втори път няма да ме видят в Тюйлери!…
— И защо казвате, че сте щели да направите по-добре, ако бяхте отказали виното?
— Защото трябва да са сложили отрова в него! Едва бях преминал моста Турнан, когато бях обхванат от жажда… Ама каква жажда!… И при положение, че реката ми беше отляво, а винопродавците отдясно, аз за миг се поколебах дали да не отида при реката… Но, ах! В тези кръчми ми дадоха такова лошокачествено вино — колкото повече пиех, толкова бях по-жаден! Това продължи така, докато загубих съзнание. Така че могат да бъдат спокойни. Ако някога бъда повикан да свидетелствам против тях, ще кажа, че са ми дали двайсет и пет луи, за да ме накарат да работя четири часа и да преброя един милион и че от страх да не издам мястото на съкровището им, са ме отровили като куче160.
— А аз, драги Гамен — каза, докато ставаше оръжейникът, който несъмнено бе научил всичко, което искаше, — ще подкрепя вашите думи, като кажа, че аз ви дадох противоотровата, благодарение на която се върнахте към живота.
— И така — каза Гамен, хващайки за ръцете непознатия, — от днес нататък дружбата между нас е на живот и смърт.
И като отказа със спартанска въздържаност чашата вино, която за трети или четвърти път му поднасяше този непознат приятел, на когото се беше заклел във вечна дружба, Гамен, върху когото амонякът бе оказал двойственото си въздействие, отрезвявайки го незабавно и отвращавайки го за двайсет и четири часа от виното, пое пътя към Версай, където пристигна жив и здрав в два часа сутринта с двайсет и петте луи на краля в джоба на дрехата си и кифлата на кралицата в другия джоб.
Останал след него в кръчмата, мнимият оръжейник извади от джобчето си бележник с корици от черупка на костенурка, инкрустирани със злато, и написа с молив следната двойна бележка:
Зад алкова на краля, в черния коридор, водещ към спалнята на дофина — железен шкаф.
Да се уверя дали този Луи Льоконт, чирак ключар, не е просто граф Луи дьо Буйе, син на маркиз Дьо Буйе, пристигнал от Мец преди единайсет дни.
40.
Машината на господин Гийотен
На по-следващия ден благодарение на странните връзки, които Калиостро имаше във всички слоеве на обществото и дори сред прислугата на краля, той знаеше, че граф Луи дьо Буйе е пристигнал в Париж на петнайсети или шестнайсети ноември. Бил открит от господин Лафайет на осемнайсети и бил представен през същия ден от него на краля. Предложил се като калфа ключар на Гамен на двайсет и втори и останал при него три дни. На четвъртия ден тръгнал с Гамен от Версай за Париж и бил въведен без затруднения при краля. Прибрал се в квартирата, която заемал при своя приятел Ашил дьо Шастле, незабавно сменил костюма си и същата вечер заминал с пощенски коне обратно за Мец.
От друга страна, на следващия ден след нощното съвещание между него и господин Дьо Бозир той беше видял бившия полицейски пристав да дотичва много уплашен в Белвю при банкера Заноне. Влязъл в играта в седем часа сутринта, след като беше загубил всичко до последното луи въпреки безпогрешната комбинация с двоен залог на господин Лоу, Бозир бе намерил дома съвършено празен, госпожица Олива и малкият Тусен бяха изчезнали.
Тогава беше изплувало в паметта на Бозир, че граф Дьо Калиостро беше отказал да тръгне с него, заявявайки, че има да каже нещо поверително на госпожица Олива. Следователно той подозираше, че госпожица Олива е била отвлечена от граф Дьо Калиостро. Като добър копой господин Дьо Бозир задуши с нос следата и я проследи чак до Белвю. Там той се назова и веднага бе въведен при барон Заноне или граф Дьо Калиостро, както се харесва на читателя да го нарича в момента, ако не главното действащо лице, то поне основен двигател на драмата, която сме се заели да разкажем.
Въведен в салона, който познаваме, защото сме виждали да влизат в него в началото на тази история доктор Жилбер и маркиз Дьо Фаврас, като се намери лице в лице с графа, Бозир се поколеба. Графът му изглеждаше толкова честен сеньор, че той не се осмеляваше дори да си поиска обратно любовницата.
160
Действително такова било обвинението, което този негодник отправил пред Конвента срещу кралицата — бел.авт.