Една люлка, състояща се от една дъска с дължината на обикновен човешки ръст, се залюляваше в даден момент и, залюлявайки се, заставаше на височината на този отвор.
Както се вижда, всичко това беше твърде изобретателно.
Докато дърводелците, майстор Гидон и докторът довършваха сглобяването на машината, докато Калиостро и Жилбер обсъждаха дали инструментът е новоизобретен или не — понеже графът оспорваше изобретението на доктор Гийотен, като намираше аналози в италианската маная164 и най-вече в онзи бъчварски механичен нож от Тулуза, с който бил екзекутиран маршал Дьо Монморанси — нови зрители, несъмнено поканени да присъстват на опита, изпълниха двора.
Най-напред дойде нашият стар познайник, който бе играл активна роля в нашата дълга история. Разболял се от болест, от която трябваше да умре скоро, по настояване на своя колега Гийотен той се беше измъкнал от стаята си, въпреки часа и лошото време, с намерението да види как работи машината.
Жилбер го позна и се приближи почтително насреща му. Той беше придружен от господин Жиро, архитекта на град Париж, който дължеше на функциите, изпълнявани от него, благоволението да получи специална покана.
Втората група, която не поздрави никого и не беше поздравена от никого, се състоеше от четирима души, облечени твърде скромно.
Едва влезли, тези четирима души се отправиха към онзи ъгъл на двора, който беше най-отдалечен от ъгъла, където бяха Калиостро и Жилбер, и застанаха тихо в този ъгъл, шептейки, като въпреки дъжда държаха шапките си в ръка.
Този, който изглеждаше шеф на тези четирима мъже, или поне онзи, когото останалите трима слушаха с уважение, когато произнесеше няколко думи с тих глас, беше един петдесет, петдесет и две годишен човек, висок на ръст, с доброжелателна усмивка и открита физиономия.
Този човек се наричаше Шарл-Луи Сансон165. Той беше роден на петнайсети февруари 1738 година. Беше видял как баща му разчеква Дамиен на четири коня и бе му помагал, когато той имаше честта да отсече главата на господин Дьо Лали-Толандал.
Обикновено го наричаха „Господина на Париж“. Тримата други мъже бяха синът му, който има честта да помага при обезглавяването на Луи XVI, и техните двама помощници.
Присъствието на Господина на Париж, на неговия син и на двамата помощници придаваше ужасно красноречив вид на машината на господин Гийотен, доказвайки, че опитът, който щеше да бъде предприет, ще се извърши ако не с гаранцията, то поне с одобрението на правителството.
В момента Господина на Париж изглеждаше много тъжен. Ако машината, която беше повикан да види, бъдеше одобрена, цялата живописна страна на личността му щеше да бъде ликвидирана. Екзекуторът нямаше вече да изглежда на тълпата като ангел-унищожител, въоръжен с огнен меч. Палачът вече нямаше да бъде нищо повече от един вид портиер, който дърпа кордона на смъртта. Така че там беше истинската опозиция на събитието.
Понеже дъждът продължаваше да вали, може би по-ситен, но затова пък по-обилен, доктор Гийотен, който без съмнение се страхуваше да не би лошото време да му отнеме някой от зрителите, се обърна към най-значителната група, сиреч тази, която се състоеше от Калиостро, Жилбер, доктор Луи и архитекта Жиро, и каза като театрален директор, който чувства, че публиката става нетърпелива:
— Господа, чакаме само един човек — господин доктор Кабанис166. Щом доктор Кабанис пристигне, започваме.
Едва бе изрекъл думите си, когато трета кола влезе в двора и един трийсет и осем-четирийсет годишен човек с открито чело и интелигентно лице, с жив изпитателен поглед слезе от нея. Това беше последният очакван зрител, това беше доктор Кабанис.
Той поздрави всекиго небрежно, както се полага на един лекар философ, отиде да стисне ръката на Гийотен, който от височината на своята платформа викаше: „Елате де, докторе, ама елате де, само вас чакаме!“ После отиде сред групата на Жилбер и Калиостро.
През това време колата му се подреди до другите две. Що се отнася до фиакъра на Господина на Париж, той скромно бе останал при вратата.
— Господа — каза доктор Гийотен, — тъй като не чакаме повече никого, ще започнем.
И след знак с ръка, една врата се отвори и присъстващите видяха да излизат двама души, облечени в нещо като сива униформа, които носеха на раменете си един чувал, под чийто плат неясно се очертаваха формите на човешко тяло.
Зад стъклата на прозорците се виждаха бледите лица на болните, които с изплашени погледи наблюдаваха, без някой и да е помислил да ги покани, това неочаквано и ужасно зрелище, на което не можеха да разберат нито приготовленията, нито целта.
165
Потомствен палач на Париж. Фамилията Сансон упражнявала занаята от 1688 до 1847 година, като длъжността се предавала от бащата на сина, а когато се раждало момиче, то задължително се женело за палача на града — бел.ред.
166
Кабанис — френски философ, предшественик на вулгарния материализъм, лекар по професия (1757 — 1808); към края на живота си става виталист; основно произведение „Отношение между физическата и нравствената природа на човека“ (1802) — бел.ред.