Всички младежи се поклониха като един.
— Но — продължи Сюло, — има и други, които, бидейки вече лекари, които държат в ръцете си хиляди начини, по-сполучливи или по-несполучливи, да връщат болните към живота, а търсят начин да накарат да го напуснат тези, които се чувстват добре. А! Бога ми, тези, сир, ще помоля Ваше Величество да ми ги остави на мен.
— И какво ще ги правите, господин Сюло? Ще ги обезглавите без болка? — попита кралят, правейки намек за претенциите, изказвани от доктор Гийотен. — Ще бъдат ли доволни да усетят една лека хладина по врата?
— Сир, това е, което им пожелавам — каза Сюло, — но не е това, което им обещавам.
— Как така, което им пожелавате? — каза кралят.
— Да, сир, много ми харесва хората, които изобретяват нови машини, да ги опитват. Не оплаквам особено майстор Обрио, пръв изпитал стените на Бастилията, и месир Ангьоран дьо Марини, захранил бесилката на Монфокон. За нещастие нямам честта да бъда крал. За щастие нямам късмета да бъда съдия. Значи е вероятно, че ще бъда задължен да се придържам по отношение на почитаемия Гийотен към това, което съм му обещал и което вече съм започнал да изпълнявам.
— И какво сте обещали или по-скоро изпълнили?
— Ами дойде ми в ума, сир, че този голям благодетел на човечеството трябва да получи награда за благодеянието си. А пък утре сутрин, в броя на „Деяния на апостолите“, който се печата тази нощ, ще се състои кръщение. Справедливо е дъщерята на господин Гийотен, призната публично днес от баща й пред Националното събрание, да се нарича госпожица Гилотина.
Кралят не успя да сдържи усмивката си.
— И понеже няма нито сватба, нито кръщене без песен — каза Шарл Ламет, — господин Сюло е написал две песни в чест на своята кръщелница.
— Две! — каза кралят.
— Сир — каза Сюло, — по една за всеки вкус.
— И каква мелодия сте им сложили? Почти не виждам друга, освен De profundis167, която да й отива.
— Пфу, сир! Ваше Величество забравя съгласието, което би имало, за да стане тази работа с отрязването на врата от дъщерята на господин Гийотен… сиреч вятър работа! Не, сир, едната от песните ми е по мелодия, която е много на мода, тази на менуета от Екзоде. Другият вариант става на всички мелодии, на потпури.
— И можем ли да предвкусим от вашата поезия, господин Сюло? — попита кралят.
Сюло се поклони.
— Аз не съм от Националното събрание — каза той, — за да имам претенциите да ограничавам правомощията на краля. Не, аз съм един верен поданик на Негово Величество и моето мнение е, че кралят може всичко, което иска.
— Тогава ви слушам.
— Сир, подчинявам се — каза Сюло.
И запя полугласно по мелодията, както казахме, на менуета от Екзоде, следната песен:
Смехът на младежите се усили. И макар че това се стори не особено весело на краля, понеже Сюло беше от най-преданите му хора, той не позволи да му проличи чувството, което без да си дава сметка, стягаше сърцето му.
— Но, драги ми господин Сюло — каза той, — вие ни казахте, че са две песни — това беше кръстницата, сега да минем към кръщелницата.
— Сир — каза Сюло, — кръщелницата ще има честта да ви бъде представена. Ето я, по мелодията на „Париж е за краля“168.