— Е, добре, господа, вие се смеете — каза кралят. — А ако при все това тази машина на господин Гийотен е предназначена да спести ужасните страдания на нещастните осъдени! Какво иска обществото, когато изисква смъртта на един виновен човек? Чисто и просто ликвидирането на индивида. Ако това ликвидиране е съпроводено със страдание, както при умъртвяването с колело, при разчекването на четири части, това вече не е правосъдие, а отмъщение.
— Но, сир — възрази Сюло, — кой казва на Ваше Величество, че болката е премахната от факта на отделянето на главата от тялото? Кой казва, че животът не оцелява едновременно в тези два отломъка и че умрелият не страда двойно от съзнанието за своята двойственост?
— Това е въпрос — каза кралят, — който би трябвало да се обсъжда от експертите. Впрочем трябваше да е направен един опит, мисля, че в Бисетр, тази сутрин. Никой от вас ли не е присъствал на експеримента?
— Не, сир! Не, не, не! — отговориха почти хорово дванайсетина-петнайсет насмешливи гласове.
— Аз бях там, сир — каза един глас.
Кралят се обърна и разпозна Жилбер, който, влизайки по време на обсъждането, се беше приближил почтително и беше мълчал до този момент, като отговори само на запитването на краля.
— А! Това сте вие, докторе — каза кралят, трепвайки. — Вие сте били тук?
— Да, сир.
— И как, успешно ли мина опитът?
— Напълно, при първите двама, сир. Но при третия, макар че гръбначният стълб беше прерязан, бяха принудени да довършат отрязването на главата с нож.
Младежите слушаха с отворени уста и опулени очи.
— Как, сир! — каза Шарл Ламе, говорейки очевидно едновременно от свое име и от името на всички останали. — Тази сутрин са екзекутирали трима души?
— Да, господа — отвърна кралят, — само че тези трима души бяха трупове, осигурени от Отел-Дийо169. А вашето мнение, господин Жилбер?
— За кое, сир?
— За инструмента.
— Сир, това е очевиден напредък по отношение на този род машини, изобретени до днес. Но произшествието, станало с третия труп, доказва, че тази машина има нужда от усъвършенстване.
— И как е направена? — попита кралят, у когото се пробуди духът на механика.
Тогава Жилбер се опита да обясни. Но кралят, като не можа да долови от думите му формата на инструмента, каза:
— Елате, елате, докторе. Ето тук на масата има пера, мастило и хартия… Рисувате добре, надявам се?
— Да, сир.
— Добре, ще ми направите скица, така ще разбера по-добре.
И понеже младежите, удържани от почтителността, не се осмелиха да го последват, без да бъдат поканени, Луи XVI каза:
— Елате, елате, господа, тези въпроси интересуват цялото човечество.
— Освен това, кой знае… — каза Сюло полугласно. — Дали на някого от нас не е съдено да има честта да се ожени за госпожица Гилотина? Хайде, господа, хайде да се запознаем с нашата годеница.
И като последваха краля и Жилбер, всички застанаха около масата, пред която по покана на краля Жилбер седна, за да обясни по-лесно творението.
Жилбер започна скицата, чиито очертания Луи XVI следеше най-внимателно и добросъвестно.
Нищо не беше пропуснато, нито платформата, нито стълбата, водеща към нея, нито люлката, нито малкото прозорче, нито желязото, изрязано във формата на полумесец. Едва бе довършил последната подробност, когато кралят го спря.
— По дяволите! — каза той. — Няма нищо учудващо в това, че опитът не е успял и то най-вече третия път.
— Как така, сир? — попита Жилбер.
— Това се дължи на формата на сатъра — каза Луи XVI. — Трябва и понятие да си нямаш от механика, за да придадеш на нещо, предназначено да реже материя, която оказва съпротивление, формата на полумесец.
— А каква форма бихте му придали, Ваше Величество?
— Много просто, триъгълна.
Жилбер се опита да поправи рисунката.
— Не, не, не така — каза кралят, — не така. Дайте ми перото.
— Сир — каза Жилбер, — ето ви и перото, и стола.
— Почакайте, почакайте — каза Луи XVI, увлечен в страстта си към механиката. — Вземете и изрежете желязото така, полегато… Тук! Така… И аз ви гарантирам, че ще отсечете двайсет и пет глави, без ножът да откаже при нито една.
Едва бе свършил да говори, когато един разтърсващ вик, вик на ужас и почти на болка, отекна над главата му. Той бързо се обърна и видя кралицата — бледа, олюляваща се, обезумяла от вълнение, да припада в ръцете на Жилбер.