— Госпожа принцеса Дьо Ламбал ми каза, че мога да говоря пред доктор Жилбер — рече Изидор.
— И е казала истината. Да, да, говорете. Видяхте ли маркиз Дьо Фаврас?… Маркизът е готов… Ние приемаме предложението му… Ще напуснем Париж, ще напуснем Франция.
— Маркиз Дьо Фаврас е арестуван преди един час на улица „Борепер“ и е отведен в Шатле — отвърна Изидор.
Погледът на кралицата се кръстоса с този на Жилбер, блеснал от отчаяние и изпълнен с гняв.
Но цялата сила на Мария-Антоанета сякаш се беше изчерпала с този мълниеносен поглед. Жилбер се приближи до нея и каза с нотка на дълбоко състрадание:
— Госпожо, ако мога да ви бъда полезен с нещо, разполагайте с мен. Слагам в нозете ви своя ум, предаността си и живота си.
Кралицата бавно вдигна очи към доктора. После каза с бавен и примирен глас:
— Господин Жилбер, вие, който сте толкова учен и сте присъствали на опита тази сутрин, дали сте на мнение, че смъртта, която дава тази ужасна машина, ще бъде толкова нежна, колкото претендира изобретателят й?
Жилбер въздъхна и закри очите си с длани. В този момент Господина, който знаеше всичко, което му беше необходимо, защото слухът за ареста на маркиз Дьо Фаврас за няколко секунди се бе пръснал из целия дворец, та той искаше колата си възможно най-бързо и си тръгваше, без да се безпокои за здравето на кралицата и едва ли не без да поиска от краля разрешение да се оттегли. Луи XVI му прегради пътя.
— Братко — каза той, — толкова сте се забързали да се приберете в Люксембург, че предполагам няма да имате време да ми дадете един съвет. Какво трябва да правя, според вас?
— Искате да ме попитате какво бих направил на ваше място?
— Да.
— Ще изоставя господин Дьо Фаврас и ще се закълна във вярност към конституцията.
— Как искате да се закълна във вярност към една конституция, която не е довършена?
— Още една причина, братко — каза Господина с онзи двусмислен и лицемерен поглед, който тръгваше от най-дълбоките криволици на сърцето му, — още една причина да не се смятате задължен да спазите клетвата си.
Кралят за миг се замисли.
— Може — каза той, — това не пречи да пиша на господин Дьо Буйе, че нашият план остава в сила, но се отлага. Това закъснение ще даде време на граф Дьо Шарни да промени пътя, по който ще трябва да минем.
44.
Господина се отрича от Фаврас, а кралят полага клетва пред конституцията
На другия ден след ареста на господин Дьо Фаврас този странен циркуляр обиколи цял Париж:
Маркиз Дьо Фаврас (на площад „Роаял“) беше арестуван заедно с госпожа съпругата му през нощта на 24-и срещу 25-и т.м. заради подготвения от него план да вдигне трийсет хиляди души и да убие господин Дьо Лафайет и кмета на града, а след това да прекъсне снабдяването ни с продоволствия.
Господина, братът на краля, е бил начело на заговора.
Може да се разбере странният поврат, предизвикан от един подобен циркуляр, в Париж от 1790 година, който толкова лесно можеше да бъде развълнуван.
Подпалена пътечка от барут не би произвела по-бърз пламък от този, който се надигна навсякъде, откъдето мина възпламеняващият го документ.
Отначало той беше в ръцете на всички. Десет часа по-късно всеки го знаеше наизуст.
На двайсет и шести вечерта пълномощниците на Комуната173 бяха събрани на съвет в Кметството и четяха решението на Комитета по разследванията, което трябваше да се приеме, когато изведнъж разсилният съобщи, че Господина иска да бъде въведен.
— Господина! — повтори добрият Байи, който председателстваше събранието. — Какъв господин?
— Господина, братът на краля — отговори разсилният.
При тези думи членовете на Комуната се спогледаха. От снощи до тази сутрин името на Господина беше в устата на всички. Но, като се спогледаха, те станаха. Байи хвърли изпитателен поглед наоколо и като прочете безгласните отговори в очите на колегите си, които изглеждаха единодушни, каза:
— Идете да съобщите на Господина, че макар и много учудени от честта, която ни оказва, сме готови да го приемем.
Няколко секунди по-късно Господина беше въведен. Той беше сам. Лицето му беше бледо, а походката му, обикновено неуверена, тази вечер беше по-олюляваща се от обичайното. За щастие на принца всеки член на Комуната имаше светилник пред себе си върху огромната маса с форма на подкова, където всички работеха, така че в средата на подковата беше относително тъмно. Това обстоятелство не убягна на Господина и изглежда го успокои. Той обиколи с плах поглед това многобройно събрание, в което намираше почтителност по липса на симпатия и с глас, който отначало трепереше, но постепенно стана твърд, каза: