— Е, какво, учителю — попита той, — какво ще трябва да направя?
— Да останеш в затвора и да се подчиняваш на всичко, което ти нареди господин Дьо Фаврас.
Надзирателят се поклони, пое лампата от ръцете на Калиостро и почтително тръгна пред него като прислужник, който свети на господаря си.
46.
В която предсказанието на Калиостро се изпълнява176
Същия ден, в един часа следобед, съдебният секретар на Шатле слезе с четирима въоръжени стражи в килията на господин Дьо Фаврас и му съобщи, че ще трябва да се яви пред съдиите.
Господин Дьо Фаврас беше предупреден за това обстоятелство през нощта от Калиостро и към девет часа сутринта от заместник-директора на Шатле. Обвинителният доклад на процеса беше започнал в девет и половина сутринта и в три часа следобед още продължаваше.
От девет часа сутринта залата бе задръстена с любопитни, които се бяха натрупали, за да видят този, чиято присъда щеше да бъде произнесена. Казваме това относно произнасянето на присъдата, защото никой не се съмняваше в осъждането на обвиняемия.
В политическите конспирации има хора, които са обречени предварително. Знае се, че трябва изкупителна жертва и че те са неизбежно предопределени да бъдат тези жертви.
Четиридесет съдии бяха подредени в кръг в горната част на залата. Председателят седеше под един балдахин. Зад гърба му висеше картина, представяща разпнатия Исус, а пред него на другия край на залата висеше портретът на краля. Покрай стените на залата на съда, отвътре и отвън, имаше шпалир от гренадири от Националната гвардия. Вратата беше охранявана от четирима души.
В три без четвърт съдиите дадоха заповед да бъде повикан обвиняемият. Едно отделение от дванайсет гренадири, които с пушки при нозе очакваха тази заповед в средата на залата, потеглиха.
В този момент главите на всички, дори и тези на съдиите, се обърнаха към вратата, през която трябваше да влезе господин Дьо Фаврас.
След десет минути видяха да се появяват четирима гренадири. Зад тях вървеше маркиз Дьо Фаврас. Осемте останали гренадири го следваха.
Затворникът влезе сред страшното мълчание, което могат да пазят две хиляди души, натъпкали се в една зала, когато най-накрая се появи човекът или предметът, обект на общото очакване.
Лицето му излъчваше съвършено спокойствие. Облеклото му беше подбрано най-грижливо — той носеше дреха от светлосива коприна, жакет от бял сатен, три четвърти панталони, подобни на дрехата, копринени чорапи, обувки с токи и кръста на Свети Луи в петлицата си.
Той беше вчесан спретнато, косата му беше напудрена с бяла пудра и „нито един косъм не надвишаваше другите“, както казват в своята „История на революцията“ двамата приятели на свободата.
През краткия отрязък от време, който беше необходим на господин Дьо Фаврас, за да премине разстоянието от вратата до подсъдимата скамейка, всички затаиха дъх. Изминаха няколко секунди между влизането на обвиняемия и първите думи, които му отправи председателят.
Накрая, като направи жест с ръка, за да въдвори тишина, той попита с развълнуван глас:
— Кой сте вие?
— Аз съм обвиняем и затворник — отговори Фаврас с най-голямо спокойствие.
— Как ви наричат?
— Томас Маи, маркиз Дьо Фаврас.
— Откъде сте?
— От Блоа.
— Какво е занятието ви?
— Полковник на кралска служба.
— Къде живеете?
— На площад „Роаял“, номер двайсет и едно.
— На колко години сте?
— Четирийсет и шест.
— Седнете.
Маркизът се подчини.
Едва тогава дишането на присъстващите сякаш се възстанови и премина из въздуха като ужасен повей, като полъх на отмъщението. Обвиняемият не се заблуждаваше изобщо. Той се огледа наоколо — всички очи блестяха от огъня на омразата, всички юмруци го заплашваха. Чувстваше се, че на този народ, от чиито ръце бяха изтръгнати Ожар и Безенвал и който с гръмки викове искаше всеки ден обесването на принц Дьо Ламбеск177, му е необходима жертва. Сред всички тези гневни лица, сред всички тези пламтящи погледи, обвиняемият разпозна спокойното лице и симпатичния поглед на своя нощен посетител. Той го поздрави с един недоловим жест и продължи огледа си.
— Обвиняеми — каза председателят, — бъдете готов да отговаряте.
Фаврас се поклони.
176
Източник „История на Революцията от 1789 г. … от двама приятели на свободата“ (Дюма е имал възможност да прочете Маркиз дьо Фаврас, от Валон, отпечатан в „Revue des Deux Mondes“ от 15 юни 1851 г.) — бел.ред.
177
Принц Дьо Ламбеск участва срещу народа при превземането на Бастилията; виж „Анж Питу“, Десета глава — бел.ред.