Вебер отвори вратата, която водеше към градината, и навлезе в лабиринта от алеи, който водеше към най-високата и най-усамотената част от парка. Там, сред дърветата, протягащи печалните си голи клони в една сивкава и тъжна атмосфера, се появи нещо като павилион, известно под името беседка.
Външните капаци на този павилион бяха херметически затворени с изключение на два, оставящи да влизат, сякаш през бойниците на някоя кула, два лъча светлина, едва успяващи да осветят вътрешността.
В огнището беше разпален голям огън и два свещника горяха на камината.
Вебер въведе този, на когото служеше за водач, в нещо като преддверие. После, отваряйки вратата на беседката, след като подраска тихичко по нея, съобщи:
— Господин граф Рикети дьо Мирабо.
И изчезна, за да пропусне пред себе си графа. Ако имаше как да чуе в момента, когато графът минаваше, сигурно щеше да долови биенето на сърцето в тази широка гръд.
При съобщението за графа от най-далечния ъгъл на беседката се надигна една жена и с нещо като колебание, дори ужас, направи няколко крачки към него. Това беше кралицата.
Нейното сърце също бясно туптеше — пред очите й беше този омразен, подценяван, съдбоносен човек. Човекът, когото обвиняваха, че е причина за пети и шести октомври. Човекът, към когото за момент се бяха обърнали, но който беше отхвърлен от хората от същия този двор и който оттогава ги бе накарал да почувстват необходимостта отново да преговарят с него след два мълниеносни удара, след две великолепни светкавици, които го бяха издигнали до възвишеност.
Първата беше неговият „Апостроф за духовенството“182.
Втората — речта, в която обясни как народните представители от околийски депутати са се превърнали в Национално събрание.
Мирабо се приближи с грация и куртоазност, които кралицата беше учудена да установи и които сякаш тази енергична натура изключваше. Като направи няколко крачки, той се поклони почтително и зачака. Кралицата първа наруши мълчанието и с глас, който не можеше да сдържа вълнението, каза:
— Господин Дьо Мирабо, доктор Жилбер ни увери в готовността ви да се присъедините към нас.
Мирабо се поклони в знак на съгласие. Кралицата продължи:
— Тогава ви беше отправено предложение, на което вие отговорихте с проект за министерски съвет?
Мирабо се поклони повторно.
— Не беше наша грешката, господин графе, че този първи проект не можа да сполучи.
— И то, както мисля — отвърна Мирабо, — най-вече от страна на Ваше Величество. Но това е грешка на хората, които само приказват, че са предани на интересите на монархията!
— Какво искате, господин графе! Това е едно от нещастията на кралете. Те не могат повече да избират нито приятелите си, нито враговете си. Понякога са принудени да приемат и най-пагубната преданост. Ние сме заобиколени от хора, които искат да ни спасят и които ни погубват. Тяхното предложение, което беше отхвърлено на последното заседание на сегашното Събрание, е един пример срещу вас. Искате ли да ви цитирам един срещу мен? Ще повярвате ли, че един от най-верните ми хора, човек, който, сигурна съм, би оставил да го убият заради нас, без да ни каже нищо предварително за този свой план, доведе на нашата публична вечеря вдовицата и децата на господин Дьо Фаврас, и тримата облечени в траур? Първият ми порив, когато ги забелязах, беше да стана, да отида при тях, да накарам да настанят децата на този човек, загинал така смело за нас — защото, господин графе, аз не съм от онези, които се отричат от приятелите си, — да накарам да настанят децата на този човек между краля и мен!… Всички погледи бяха вперени в нас. Очакваха да видят какво ще направим. Обърнах се… Знаете ли кой беше зад мен, на четири крачки от фотьойла ми? Сантер! Човекът на предградията!… Паднах обратно на фотьойла, плачейки от бяс, без дори да се осмеля да хвърля поглед към вдовицата и нейните сирачета. Кралските привърженици ще ме укорят, че не съм била достатъчно храбра, за да дам знак за интереса си към това нещастно семейство. Революционерите ще бъдат бесни, мислейки, че са ми били представени с мое разрешение. О, господине, господине! — продължи кралицата, поклащайки глава. — Можеш да загинеш, когато си атакуван от гениални хора и си защитаван от хора, несъмнено достойни за уважение, но които нямат никаква представа от положението ни.
И кралицата с въздишка поднесе кърпичката си към очите.
— Госпожо — каза Мирабо, трогнат от тази голяма нещастница, която не криеше нищо от него, и било поради ловкото пресмятане на кралицата, било поради слабостта на жената, му показваше своите мъчителни страхове и го оставяше да види сълзите й, — когато говорите за хора, които ви нападат, надявам се, че не искате да кажете, че става дума за мен? Аз изповядвам монархически убеждения, макар и да не виждам в двора друго освен слабост и да не познавам нито душата, нито мислите на августейшата дъщеря на Мария-Терезия. Борих се за правата на трона, макар да внушавах само недоверие и всички мои действия, отровени от зложелателството, да изглеждаха толкова като клопки. Служих на краля, макар да знаех, че не бива да очаквам от този крал, който е справедлив, но е лъган, нито благодеяние, нито награда. Какво ще правя сега, госпожо, когато доверието възвръща смелостта ми, а признателността, която ми вдъхва приемът, оказан ми от Ваше Величество, превръща моите принципи в дълг? Късно е, знам го, госпожо, доста късно е — продължи Мирабо, на свой ред поклащайки глава. — Може би, предлагайки ми да я спася, монархията в действителност ми предлага да се погубя заедно с нея! Ако бих могъл да размисля, може би бих избрал, за да приема честта на тази аудиенция, някой друг момент, вместо този, в който Негово величество току-що е предал на камарата знаменитата Червена книга183, сиреч честта на своите приятели.
182
На 13 април Мирабо казва: „Не забравяйте, че от тази трибуна се вижда прозорецът, откъдето един крал, въоръжен от отвратителни съзаклятници, които припокриваха личния си интерес с този на религията, стреля с аркебуза и даде сигнал за началото на Вартоломеевата нощ.“ — бел.фр.изд.
183
Червената книга е отпечатана на 1 април: тя съдържа списъка на пенсиите, отпуснати от краля; според нея агентът в Тюрен е барон Дьо Флашланден — бел.фр.изд.