Доктор Рейнал си отдъхна на свой ред. Той даде необходимите указания на госпожа Клеман и между другото и странното указание да поспи два-три часа, докато Питу бди на нейно място и като направи знак на Питу да го последва, се върна в кухнята. Питу последва доктора, който откри майка Бийо свита в сянката на издадената част на камината. Бедната жена беше толкова зашеметена, че с мъка разбираше какво й говори докторът. Все пак това бяха хубави думи за сърцето на една майка.
— Хайде! Хайде! Смелост, майко Бийо — каза докторът, — всичко върви толкова добре, колкото е възможно.
Добрата жена сякаш се върна от онзи свят.
— О, скъпи господин Рейнал! Вярно ли е това, което ми казвате?
— Да, нощта няма да бъде тежка. Не се безпокойте все пак, ако чуете още няколко вика от стаята на дъщеря ви, и най-вече не влизайте.
— Боже мой! Боже мой! — каза майка Бийо с дълбока болка в гласа. — Много е тъжно една майка да не може да влезе в стаята на дъщеря си.
— Какво да се прави! — каза докторът. — Такова е безусловното ми предписание. Нито вие, нито господин Бийо.
— Ама кой тогава ще има грижата за бедното ми дете?
— Бъдете спокойна. Разполагате за това с госпожа Клеман и Питу.
— Какво! Питу?
— Да, Питу. Преди малко открих у него възхитително предразположение към медицината. Ще го отведа във Виле-Котре, където отивам, за да накарам аптекаря да приготви едно лекарство. Питу ще го донесе. Госпожа Клеман ще го даде на болната лъжица по лъжица и ако се стигне до някакво усложнение, Питу, който ще бди над Катрин заедно с госпожа Клеман, ще разтвори дългите си пергели и ще стигне при мен за десет минути. Нали, Питу?
— За пет, господин Рейнал — каза Питу с такава увереност, която не трябваше да остави никакво съмнение у слушателите му.
— Нали виждате, госпожо Бийо! — каза доктор Рейнал.
— Е, добре — каза майка Бийо, — съгласна съм. Само обнадеждете с две думи бедния баща.
— Къде е той? — попита докторът.
— Тук, в стаята отстрани.
— Няма нужда — каза един глас от прага на вратата, — чух всичко.
И наистина тримата събеседници, които се обърнаха, трепвайки при този неочакван отговор, видяха арендатора да стои пребледнял в тъмния отвор на вратата. После, сякаш това беше всичко, което имаше да чуе и да каже, Бийо се прибра в стаята си, без да направи никаква забележка по отношение на приготовленията на доктор Рейнал за нощта.
Питу удържа думата си. След четвърт час се върна с успокоителното лекарство, украсено с етикет, заверен с печата на Пакно, потомствен доктор фармацевт във Виле-Котре.
Катрин спеше, както го беше предупредил доктор Рейнал, със съвсем спокоен сън. До нея, изтегнала се удобно в един голям фотьойл, седеше болногледачката, обладана от онази особена сънливост, присъща на тази обществена прослойка, която, нямайки правото да заспива напълно, нито пък силите да остане съвсем будна, приличаше на онези души, на които е забранено да слязат в Елисейските полета187 и които, като не могат да се изкачат до дневната светлина, вечно се скитат на границата между съня и бодърстването.
Тя получи в състоянието на сомнамбулизъм, което й беше привично, шишенцето от ръцете на Питу, отпуши го, постави го на нощната масичка и сложи съвсем близо до него сребърната лъжица така, че болната да може да го достигне най-лесно в случай на нужда. После отиде и се изтегна във фотьойла си. Що се отнася до Питу, той се настани на перваза на прозореца, за да може удобно да наблюдава Катрин.
Сега, когато му беше позволено, така да се каже, да пипне злото с пръст и да прецени какви ужасни опустошения причинява това абстрактно нещо, наречено любов, той се чувстваше предразположен повече от всякога да пожертва своята любов, която му изглеждаше толкова простичка, до тази изискваща, трескава, ужасна любов, която му се струваше, че е обсебила девойката. Тези мисли неусетно го докарваха до разположението на духа, в което трябваше да бъде, за да успее планът на доктор Рейнал.
Наистина добрият човек си беше помислил, че лекарството, от което Катрин има най-вече нужда, е онзи тоник, който наричат довереник. Докторът може би не беше велик лекар, но беше съвсем сигурно, както казахме, че е велик наблюдател.
Около час след връщането на Питу Катрин се размърда, въздъхна и отвори очи. Трябва да отдадем справедливи похвали и на госпожа Клеман — при първото движение, което болната направи, тя беше при нея права, бърборейки: