— Ето ме, госпожице Катрин. Какво желаете?
— Жадна съм — прошепна болната, връщайки се към живота чрез физическата болка и към чувствата, чрез материалните потребности.
Госпожа Клеман сипа в лъжицата няколко капки от успокоителното, донесено от Питу, и вкара лъжицата между сухите устни и стиснатите зъби на Катрин, която машинално погълна облекчаващата течност.
Питу въздъхна. Той мислеше, че Катрин дори не го е видяла. Питу се лъжеше. Когато помогна на госпожа Клеман да я повдигне, за да изпие няколкото капки лекарство и се отпусна обратно на възглавницата, Катрин беше отворила за миг очи и с болезнения поглед, който плъзна изпод клепачите си, мислеше, че е видяла Питу.
Но в бълнуването от треската, която имаше от три дни насам, тя беше видяла толкова привидения, които й се явяваха и изчезваха, че взе истинския Питу за плод на фантазията си.
Въздишката, която Питу току-що беше изпуснал, не беше съвсем преувеличена. Все пак появата на този стар приятел, към когото Катрин понякога биваше толкова несправедлива, направи на болната по-дълбоко впечатление, отколкото предишните, и макар да оставаше със затворени очи, на нея й се струваше с вече по-спокоен и не така трескав разум, че вижда пред себе си храбрия пътник, когото често накъсваната нишка на мислите й беше представяла като отишъл при баща й в Париж. От това следва, че измъчвана от мисълта, че този път Питу е една реалност, а не е рожба на треската, тя отново отвори боязливо очи. Няма защо да казваме, че самият Питу не беше помръднал. Като видя Катрин отново да отваря очи, лицето му просветна. Като видя, че в очите й се възвръщат животът и разумът, Питу протегна ръце.
— Питу! — прошепна болната.
— Госпожице Катрин! — провикна се Питу.
— А? — каза госпожа Клеман, обръщайки се.
Катрин хвърли неспокоен поглед към болногледачката и с въздишка отпусна глава върху възглавницата. Питу отгатна, че присъствието на госпожа Клеман притеснява Катрин. Той отиде до нея и й каза съвсем тихо:
— Госпожо Клеман, не се лишавайте от сън. Знаете много добре, че господин Рейнал ме накара да остана, за да наглеждам госпожица Катрин, а вие да можете да си починете за минутка през това време, нали?
— А! Да, вярно — каза госпожа Клеман.
И наистина, сякаш не бе чакала друго, освен това разрешение, добрата жена се отпусна на фотьойла, въздъхна на свой ред и след миг затишие показа с едно отначало боязливо, но после все по-усилващо се хъркане, че навлиза с разпънати платна в омагьосаната страна на съня, която обикновено пресичаше само в мечтите си.
Катрин беше проследила с известно учудване движенията на Питу и с присъщата за болните проницателност не беше изтървала нито дума от това, което Питу каза на госпожа Клеман.
Питу остана за миг до болногледачката, сякаш за да се убеди, че тя наистина спи. После, когато не остана място за съмнение по този въпрос, той се приближи до Катрин, поклащайки глава и отпускайки ръце.
— Ах, госпожице Катрин! — каза той. — Знаех добре колко го обичате, но не знаех, че е чак толкова много!
51.
Питу като доверено лице
Питу произнесе тези думи по такъв начин, че Катрин можа едновременно да види в тях израз на голяма болка и доказателство за голяма дружба. Тези две чувства, излъчвани едновременно от сърцето на младежа, който я гледаше с такъв тъжен поглед, в равна степен трогнаха болната.
Докато Изидор живееше в Бурсон, докато тя знаеше, че любимият й е на три четвърти левга от нея, докато беше щастлива, най-накрая, Катрин, с изключение на дребните неприятности, създавани от настояването на Питу да я придружава в разходките й, с изключение на някои пасажи от писмата на баща й, Катрин, както казахме, беше крила своята любов в себе си като съкровище, което би трябвало да бъде добре пазено, та и най-дребната монета от него да не изпадне в друго сърце, освен в нейното. Но след като Изидор замина и Катрин остана сама, нещастието замени щастието, бедното дете напразно търсеше смелост, равна на егоизма му. Тя разбираше, че за нея би било голяма утеха да срещне някого, с когото би могла да поговори за хубавия благородник, който току-що я беше напуснал, без да беше казал нищо положително относно това кога ще се завърне.
Обаче тя не можеше да говори за Изидор нито с госпожа Клеман, нито с доктор Рейнал, нито с майка си. Катрин доста страдаше от това, че е осъдена на мълчание, когато изведнъж Провидението бе изправило пред очите й, когато ги бе отворила за живота и разума, един приятел, в когото би могла да се усъмни за миг, когато бе мълчал, но в когото не можеше повече да се съмнява при първите думи, произнесени от него. И така, на тези думи на състрадание, толкова мъчително изтръгнали се от сърцето на бедния племенник на леля Анжелик188, Катрин отвърна, без ни най-малко да търси начин да скрие чувствата си:
188
Анжелик Питу е лелята на младия герой, основно действащо лице от „Анж Питу“ — бел.ред.