— Графе, графе, говорихте много по-успокоително в Америка, отколкото сега.
— Така е, но тогава бях в общество, което се навдига, а сега съм в общество, което залязва. Всичко върви към гроба в този наш стар свят — благородниците и кралят, — и този гроб е една дълбока пропаст.
— Давам ви благородниците или по-скоро те сами се предадоха в прословутата нощ на 4 август. Но нека спасим краля, той е паладиумът43 на нацията.
— О, какви силни думи, скъпи Жилбер. Дали опората спаси Троя? Да спасим кралската власт? Мислите ли, че това е лесна задача с крал като този?
— Но той е наследник на велик род.
— Да, на род орли, които се превърнаха в папагали. За да могат утописти като вас да спасят кралската власт, скъпи Жилбер, трябва тя самата да направи опит да се спаси. Кажете честно, вие сте виждали Луи XVI, виждате го често, а вие обичате да проучвате хората. Кажете честно, може ли кралската власт да просъществува с такъв крал? Това ли е опората? Мислите ли, че Шарл Велики, Свети Луи, Филип Август, Франсоа I, Анри IV и Луи XIV бяха толкова отпуснати, с такива увиснали устни, с толкова безжизнен поглед и неуверена походка? Не, те бяха мъже. Под кралската мантия имаше сила, кръв, живот. Още не се бяха изродили от предаването на една и съща кръв. Тези късогледи мъже нехаеха и за най-простото медицинско понятие. За да запази животинските и растителните видове в продължителна младост и постоянна сила, природата сама насочва към кръстосването на расите и смесването на семействата. Калемът за присаждане в растителното царство запазва добротата и красотата на видовете. А при хората браковете между много близки роднини са причина за упадъка на индивидите. Природата страда, губи се и дегенерира, когато няколко поколения се възпроизвеждат от една и съща кръв. А обратно, когато се влее плодовита и нова кръв, природата се съживява, обновява и подсилва. Вижте кои са героите, които основават великите родове, и слабите, които ги довършват: вижте Анри III, последния Валоа, вижте Гастон, последния Медичи, вижте кардинала на Йорк, последния Стюарт, или пък Шарл VI, последния от Хабсбургите. Тази първопричина за израждането на расите — браковете в семейството, е валидна за всички гореспоменати, но най-вече за Бурбоните. Така, като проследим какво се случва от Луи XV до Анри IV и до Мария Медичи, Анри IV се оказва трети прапрадядо на Луи XV, а Мария Медичи негова пета прапрабаба. Ако проследим Филип III Испански и Маргьорит Австрийска, той е трети прапрадядо на Луи XVI, а тя трета негова прапрабаба. Аз, който нямам друга работа, освен да броя, пресметнах, че от тридесет и двама прапрадядовци и прапрабаби на Луи XV има шест човека от рода на Бурбоните, петима от рода на Медичи, единадесет от рода на Австрийски-Хабсбург, трима от рода на Савой, трима от рода на Стюарт и една датска принцеса. Подложете и най-доброто куче или най-добрия кон на подобно изпитание и при четвъртото поколение ще се получат помияр и кранта. Как, по дяволите, искате да устоим ние хората? Какво ще кажете за моята сметка, докторе, тъй като вие сте математик?
— Ще кажа, мъдрецо — каза Жилбер, като стана и си взе шапката, — че вашата сметка ме плаши и ме кара колкото по-близо съм до краля, толкова повече да мисля.
Жилбер се отправи към вратата.
Калиостро го спря.
— Чуйте ме, Жилбер, вие знаете, че ви обичам и че за да ви спестя някоя болка, съм готов аз самият да се подложа на хиляди мъчения… Повярвайте ми… един съвет…
— Какъв?
— Нека кралят се спасява, нека напусне Франция, докато е време!… След три месеца, след една година, след шест месеца може би ще бъде твърде късно!
— Графе — отвърна Жилбер, — бихте ли посъветвали някой войник да напусне поста си, защото е опасно да остане на него?
— Ако войникът е попаднал в безизходица, затънал, притиснат, обезоръжен, че да не може да се защити, ако изложеният му на опасност живот застрашава живота на половин милион души… Да, ще му кажа да избяга. А вие, Жилбер, самият вие ще го кажете на краля… Кралят ще ви изслуша, но ще бъде твърде късно… Не чакайте утре, кажете му го днес! Не чакайте до довечера, кажете му го след един час!
43
Свещена статуя на древногръцката богиня Атина Палада, в преносно значение — светиня — бел.прев.