— Ще предупредя доктор Рейнал.
— Доктор Рейнал ти каза да не го търсиш, ако няма нищо ново.
— Е, какво пък — каза Питу, — понеже госпожица Катрин е по-добре, струва ми се, че има нещо ново.
Било защото татко Бийо чу отговора, който искаше, било защото не искаше да се покаже твърде труден спрямо един човек, който в крайна сметка му носеше добра новина, но той не възрази повече срещу тръгването на Питу. Така че той замина, докато татко Бийо се прибираше обратно в стаята си, а майка Бийо отпусна отново глава на гърдите си.
Питу пристигна във Виле-Котре в шест без петнайсет сутринта. Той добросъвестно събуди доктор Рейнал, за да му каже, че Катрин е по-добре и да го попита има ли нещо ново, което да се прави.
Докторът го разпита за нощта и за голямо учудване на Питу, който при все това влагаше в отговорите цялото си благоразумие, докторът знаеше всичко, което беше станало между него и Катрин, и то така, като че ли е стоял в някой ъгъл на стаята, зад завесите на прозореца или на леглото, или е присъствал на разговора между него и девойката.
Доктор Рейнал обеща да намине през деня във фермата, препоръча вместо рецепта да се грижат за Катрин „по същия начин“ и отпрати Питу, който твърде дълго размишлява над тези загадъчни думи, и заключи, че докторът му препоръчва да продължи да говори на девойката за Изидор дьо Шарни.
После от доктора той отиде у майка Коломб. Раздавачката живееше на улица „Дьо Лорме“, сиреч на другия край на града. Той пристигна, когато тя отваряше портата си.
Майка Коломб беше голяма приятелка на леля Анжелик. Но приятелството й с лелята не й пречеше да цени племенника.
Като влезе в дюкяна на майка Коломб, изпълнен с медени хлебчета от ръж и захар от ечемик, Питу за пръв път разбра, че ако иска да успее в преговорите и да накара раздавачката да му предава писмата за госпожица Катрин, беше необходимо да използва ако не подкуп, то поне съблазън. Той купи две парчета захар от ечемик и едно самунче от медения хляб.
След като покупката беше направена и платена, той се осмели да изложи искането си. Имаше тежки затруднения. Писмата трябвало да се дават само на лицата, до които са адресирани, или поне на упълномощени от властта или приносители на писмени пълномощия.
Майка Коломб не се съмняваше в думата на Питу, но изискваше писмено пълномощно. Питу видя, че ще трябва да направи една жертва. Той обеща да донесе на другия потвърждение за получаването на писмото, ако има писмо, и освен това разрешението на Катрин за получаване на бъдещи писма. Обещание, което той придружи с втора покупка на ечемичена захар и меден хляб.
Как да откажеш нещо на човек, който ти прави сефте, и то по такъв щедър начин!
Майка Коломб възрази съвсем слабо и накрая разреши на Питу да я последва в пощата, където щеше да му предаде писмо за Катрин, ако имаше пристигнало писмо за нея.
Питу я последва, похапвайки от медения хляб и смучейки четирите пръчки от ечемична захар.
Никога, ама наистина никога, той не си беше позволявал подобно разточителство. Но както знаем, благодарение на щедростта на доктор Жилбер, Питу беше богат.
Като пресичаше големия площад, той се покачи върху оградата на фонтана, подложи уста под една от четирите струи, които бликаха по онова време, и в продължение на пет минути поглъщаше цялата течаща вода, без да остави да падне нито капчица. Слизайки от фонтана, той хвърли поглед наоколо и видя нещо като театър, издигнато насред площада.
Тогава той си спомни, че в момента на заминаването му усилено се обсъждаше въпроса да се съберат във Виле-Котре, за да положат основите на една федерация между главния град на кантона189 и околните села.
Различните частни събития, които се бяха заредили едно след друго около него, го бяха накарали да забрави това политическо събитие, което не беше без значение. Тогава той помисли за двайсет и петте луи, които му беше дал в момента на заминаването доктор Жилбер, за да оборудва по най-добрия възможен начин Националната гвардия на Арамон.
И той вдигна горделиво глава, представяйки си каква великолепна картина ще представляват благодарение на тези двайсет и пет луи, трийсет и тримата мъже, които бяха под негово разпореждане.
Това му помогна да смели двете самунчета меден хляб и четирите парчета ечемична захар, които, присъединени към пинтата190 вода, която бе погълнал, щяха да успеят въпреки горещината на стомашните сокове, с които природата го бе снабдила, да натежат на стомаха му, ако бе лишен от това превъзходно средство за усилване на храносмилането, което наричат удовлетворено самолюбие.