Бийо продължаваше да го наблюдава. Но като видя, че Питу не вдига очи от чинията си, като видя, че грижите му се простират до бутилката със сидър191, която стоеше пред него, и забелязвайки, че нито веднъж погледът му не потърси вратата на стаята на Катрин, той повярва, че малкото пътешествие на Питу до Виле-Котре не е имало друга цел освен съобщената.
Към края на закуската на Питу вратата на Катрин се отвори и госпожа Клеман излезе оттам и влезе в кухнята със смирената усмивка на болногледачка на устните — тя идваше за своята чаша кафе.
Няма защо да казваме, че тя се появи за пръв път в шест часа сутринта, сиреч четвърт час след тръгването на Питу, за да поиска една чашка ракия, единственото нещо, което я поддържаше, след като е будувала цяла нощ, както казваше тя.
При появата й госпожа Бийо тръгна към нея, а господин Бийо влезе. И двамата попитаха за здравето на Катрин.
— Тя е добре — отвърна госпожа Клеман, — все пак мисля, че в момента госпожица Катрин малко бълнува.
— Как така бълнува?… — попита татко Бийо. — Нали й беше минало?
— О, Боже мой! Бедното ми дете! — прошепна жена му.
Питу вдигна глава и се заслуша.
— Да — подзе отново госпожа Клеман, — тя говори за някакъв град, наречен Тюрен, за една страна, наречена Сарден, и вика господин Питу, за да й каже какви са този град и тази страна.
— Ето ме! — каза Питу, гълтайки остатъка от сидъра в канчето си и бършейки уста с ръкава си.
Погледът на татко Бийо го спря.
— При все това — каза той, — ако господин Бийо прецени по повод на това дали да давам обясненията, които госпожица Катрин желае…
— Защо не? — каза майка Бийо. — Щом бедното дете иска да те види, върви, моето момче. Още повече, че доктор Рейнал каза, че си чудесен ученик по медицина.
— Проклятие! — каза наивно Питу. — Питайте госпожа Клеман как сме се грижили за госпожица Катрин тази нощ… Тази достойна жена, госпожа Клеман, не мигна цяла нощ! Нито пък аз.
Това беше проява на голяма ловкост от страна на Питу, да засегне тази така деликатна за болногледачката тема. Тъй като тя беше изкарала един чудесен сън от полунощ до шест часа сутринта, да заяви, че не е спала нито миг, означаваше да я направи своя приятелка и нещо повече от приятелка — своя съучастничка.
— Това е добре! — каза татко Бийо. — Щом Катрин те вика, върви при нея. Може би ще дойде момент, когато ще поиска да види и нас, майка си и мене.
Питу инстинктивно усети, че наближава буря и като овчар в полето, макар и готов да я посрещне, ако се наложи, все пак навреме потърси подслон, за да се скрие от бурята.
Този подслон беше Арамон.
В Арамон той беше крал. Какво ти крал! Той беше повече от крал — той беше командващ Националната гвардия! Той беше Лафайет!
Впрочем Питу имаше и задължения, които го зовяха в Арамон. Така че той си обеща веднага щом приключи с Катрин, да се върне бързо в Арамон. С този план в ума си и с устното разрешение на господин Бийо и мисленото съгласие на госпожа Бийо той влезе в стаята на болната.
Катрин го очакваше нетърпеливо. По блясъка в очите и по цвета на бузите човек можеше да си помисли, както бе казала госпожа Клеман, че тя е все още във властта на треската. Едва Питу бе затворил след себе си вратата на стаята на Катрин, когато тя, познавайки го по стъпките и очакваща го, впрочем, от почти цял час и половина, се обърна към него и му протегна двете си ръце.
— Ах! Това си ти, Питу! — каза девойката. — Колко се забави!
— Не е моя вината, госпожице — отвърна Питу. — Баща ви ме задържа.
— Баща ми?
— Той същият… О! Сигурно се досеща за нещо. И освен това аз — добави Питу с въздишка — не бързах много, знаех, че вече имате това, което желаехте да имате.
— Да, Питу… да — каза девойката, свеждайки очи, — и ти благодаря.
После добави с тих глас:
— Ти си много добър, Питу, и аз много те обичам!
— Вие също сте много добра, госпожице Катрин — отвърна Питу, готов да се разплаче. Защото чувстваше, че цялото това приятелство към него е отблясък от любовта към друг и колкото и да беше скромен добрият момък, в дъното на сърцето си беше унизен, че е само бледата луна на Шарни. Така че добави бързо:
— Дойдох да ви обезпокоя, госпожице Катрин, защото ми казаха, че желаете да узнаете нещо…
Катрин посегна с ръка към сърцето си — тя търсеше писмото на Изидор, несъмнено за да почерпи от него смелост да попита Питу. Накрая, като направи усилие, запита: