— Питу, след като си толкова учен, можеш ли да ми кажеш какво е това Сарден?
Питу призова всичките си спомени по география.
— Почакайте… Почакайте, госпожице — каза той, — това трябва да го знам. В числото на нещата, на които абат Фортие претендираше да ни учи, беше и географията. Почакайте… Сарден… Трябва да съм… Ах! Само да намеря първата дума и ще ви кажа и останалите!
— О! Търси, Питу… Търси — каза Катрин и сплете умолително ръце.
— По дяволите! — каза Питу. — Точно това правя. Сарден… А! Ето го!
Катрин си отдъхна.
— Сарден — подхвана Питу, — Сардиния на римляните е един от трите големи острова в Средиземно море, на юг от Корсика, от която го разделя протокът Бонифачо, е част от държавата Сардиния, която води името си от него и която наричат кралство Сардиния. От север на юг тя се простира на шейсет левги и на шестнайсет от изток на запад. Населението й е петдесет и четири хиляди души. Столицата е Каляри… Ето какво е Сарден, госпожице Катрин.
— О, Боже мой! — каза девойката. — Колко сте щастлив, че знаете толкова много неща, господин Питу!
— Вярно е — каза Питу, чието самолюбие беше твърде поласкано, макар и любовта му да беше наранена, — вярно е, че имам добра памет.
— А сега — реши се, макар и мъничко боязливо да продължи Катрин, — сега, като ми казахте какво е Сардиния, бихте ли ми казали какво е Тюрен?…
— Тюрен?… — повтори Питу. — Разбира се, че ще искам да ви кажа, госпожице Катрин… ако все пак си го спомня.
— О! Опитайте да си спомните; това е най-важното, господин Питу.
— Проклятие! Щом това е най-важното — каза Питу, — ще трябва… Впрочем, дори да не си го спомня, ще проуча…
— Бих… бих… — настоя Катрин, — бих предпочела да го науча веднага… Мислете, скъпи Питу… мислете.
И Катрин произнесе тези думи с толкова ласкав глас, че те предизвикаха тръпка по цялото тяло на Питу.
— Ах! Старая се… госпожице — каза той, — старая се…
Катрин го подкрепяше с поглед. Питу отметна глава назад, сякаш за да изследва тавана.
— Тюрен… — каза той, — Тюрен… Проклятие! Госпожице, това е по-трудно от Сардиния… Сардиния е един голям остров в Средиземно море, а има само три големи острова в Средиземно море Сардиния, която принадлежи на краля на Пиемонт192, Корсика, която принадлежи на краля на Франция, и Сицилия, която принадлежи на краля на Неапол, докато Тюрен е една обикновена столица…193
— Какво ми бяхте казали за Сардиния, скъпи Питу?…
— Казах, че Сардиния принадлежи на краля на Пиемонт и мисля, че не се лъжа, госпожице.
— Това е… Точно така, скъпи Питу. В писмото си Изидор казва, че отива в Тюрен, в Пиемонт…
— А! — каза Питу. — Сега разбирам… Добре! Добре!… Значи кралят е изпратил господин Изидор в Тюрен, за да знаете къде отива господин Изидор, което ме питахте…
— А за какво друго — отвърна девойката, — ако не заради него? Какво ме интересуват Сардиния, Пиемонт и Тюрен?… Не съм била там и не зная какъв е този остров и тази столица и малко се интересувах от това. Но той е заминал за Тюрен… Разбираш ли, скъпи Питу? И аз искам да знам какъв град е Тюрен…
Питу въздъхна дълбоко, поклати глава, но не намали усилията си, за да задоволи любопитството на Катрин.
— Тюрен… — каза той, — почакайте… столица на Пиемонт… Тюрен… Тюрен… Сетих се! Тюрен, Боденсемагус, Торазия, Колония Юлия, Августа Торинорум при древните. Днес е столица на Пиемонт и на кралство Сардиния. Разположена е на реките По и Доар. Един от най-хубавите градове в Европа. Население — сто двайсет и пет хиляди жители. Царуващ крал е Карло-Емануел194… Ето, това е Тюрен, госпожице Катрин.
— И на какво разстояние от Писльо е Тюрен, господин Питу? Вие, който знаете всичко, трябва да знаете и това…
— А, проклятие! — каза Питу. — Лесно ще ви кажа на какво разстояние е Тюрен от Париж. Но от Писльо ми е по-трудно.
— Е, добре, кажете най-напред от Париж, Питу… И ще прибавим осемнайсетте левги от Писльо до Париж.
— Я виж ти! Колко сте умна! — каза Питу.
И продължи да изрежда:
— Разстояние от Париж, двеста и шест левги. От Рим — сто и четирийсет. От Константинопол…
— Необходимо ми е само разстоянието от Париж, скъпи Питу. Двеста и шест левги… и осемнайсет… двеста двайсет и четири. И така той е на двеста двайсет и четири левги от мен… А преди три дни беше тук… на три четвърти левга… до мен… а днес… — добави Катрин, потъвайки в сълзи и кършейки ръце, — днес е на двеста двайсет и четири левги от мен!…
— О, още не! — плахо подхвърли Питу. — Той не е тръгнал по-рано от завчера… Не е стигнал и средата на пътя…
192
Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния — бел.ред.
193
Всъщност става въпрос за столицата на Пиемонт — Торино, която на френски се произнася еднакво, но се пише различно от френския град Тюрен — бел.прев.
194
Грешка на Питу или на Дюма: крал на Пиемонт-Сардиния тогава от 1773 г. е бил Виктор Емануил III — бел.фр.изд.