Обаче във времето, за което говорим, хуманността беше една от модните думи и Питу, който неведнъж беше произнасял думата, без да знае какво значи, сега я употребяваше, без да знае много точно какво прави.
Това, което той направи, беше нещо, което би постигнал с хитрост, ако не го беше направил от душевна доброта.
От съперник на господин дьо Шарни — ситуация непоносима за Питу — той се беше превърнал в доверено лице на Катрин. Така че Катрин, вместо да го нагрубява, вместо да го измъчва, вместо да му показва вратата, както беше направила при първото му завръщане от Париж, Катрин го беше обсипала с нежности, беше му говорила на ти, беше го ласкала.
Като довереник беше получил онова, за което като съперник не би си и помечтал някога. Без да се смята, че щеше да получи още — съразмерно на това, доколко събитията щяха да правят неговото участие все повече необходимо в интимния живот и тайните чувства на хубавата селянка.
Така че за да си уреди това бъдеще на приятелски нежности, Питу започна с това, че отнесе на госпожа Коломб едно почти нечетливо пълномощно, дадено на него от Катрин, да получава вместо нея от свое име всички писма, които пристигнат за нея.
Към това писмено пълномощно Питу добави устното обещание на Катрин, която се задължаваше на идущия свети Мартин197 да даде на надничарите от Писльо угощение изцяло от меден хляб и ечемична захар.
По този начин, с това пълномощно и с това обещание, гарантиращи както съвестта, така и интереса на майка Коломб, Питу я накара да се задължи всяка сутрин да взема пощата и да държи на разположение писмата, които биха могли да пристигнат за Катрин.
След като уреди този въпрос, Питу, който нямаше повече какво да прави в града, както помпозно наричаха Виле-Котре, се запъти към селото.
Завръщането на Питу в Арамон представляваше голямо събитие. Прибързаното му заминаване за столицата не бе минало, без да повдигне голям брой коментари и след онова, което се беше случило по повод на заповедта, изпратена от Париж от един от адютантите на Лафайет, да се изземат пушките, които стояха на склад при абат Фортие, арамонци не се и съмняваха в политическата значимост на Питу. Едни казваха, че е повикан в Париж от доктор Жилбер. Други — от генерал Дьо Лафайет. Трети, най-накрая — ще бъде вярно, ако кажем, че те бяха най-малобройни, — трети разправяха, че го е извикал кралят!
Въпреки че Питу не знаеше за слуховете, които се разпространяваха в негово отсъствие, утвърждаващи неговата значимост като личност, той се завръщаше в родното си място с такъв достолепен вид, че всеки беше очарован.
За да бъдат видени в истинския им вид, хората трябва да бъдат разглеждани на собствен терен. Ученик в училището на абат Фортие, надничар във фермата на господин Бийо, Питу беше мъж, гражданин и капитан в Арамон. Без да се смята, че в качеството си на капитан, освен пет-шест луи, които си бяха негови, той носеше, както си спомняте, двайсет и пет луи, щедро предложени от доктор Жилбер за подобряване на облеклото и оборудването на Националната гвардия в Арамон.
Така че едва прибрал се у дома, още щом селският барабанчик го посети, Питу му нареди да разгласи за следващата неделя официален преглед на оръжията и екипировката на големия площад на Арамон. От този миг насетне никой повече не се съмняваше, че Питу трябва да предаде на Националната гвардия в Арамон съобщение от страна на правителството.
Мнозина дойдоха да си поговорят с Питу, за да се опитат да научат преди останалите нещичко от тази голяма тайна. Но Питу запази величествено мълчание по повод на обществените работи.
Вечерта Питу — на когото обществените дела не пречеха на личните, както и личните не пречеха на обществените — та вечерта Питу отиде да постави примките си и да поздрави дядо Клуис, което не му попречи в седем часа сутринта да бъде при господин Дюлороа, шивача във Виле-Котре, след като беше оставил у дома си в Арамон три питомни и един див заек и се беше осведомил при майка Коломб дали има писма за Катрин. Нямаше и Питу беше почти огорчен, като си помисли за мъката, която щеше да изпита бедната оздравяваща.
Питу посети господин Дюлороа с цел да узнае дали той изобщо ще се съгласи да ушие униформи за Националната гвардия в Арамон и каква цена ще поиска за това. Шивачът зададе въпроси за ръста на отделните хора, както се прави в подобни случаи, и като пресметна с молив в ръка, шивачът заяви, че не би могъл да осигури трийсет и три куртки и трийсет и три панталона, подходящо изработени, за по-малко от трийсет и три луи. И на всичкото отгоре Питу не трябвало да изисква при тази цена платът да бъде съвсем нов.
197
Празник, почитан от младежите и селското население. Мартин живял през IV век и бил епископ. Войник през по голяма част от живота си, той получава званието си доста късно. Празникът в чест на свети Мартин се чества за пръв път във Франция, след което в Германия, скандинавските държави и Източна Европа. Един от най-почитаните празници, който ознаменува края на аграрната година и началото на жътвата — бел.ред.