Питу се възпротиви, като заяви, че е чул от устата на самия Лафайет, че той е накарал да облекат трите милиона мъже, съставляващи гражданска гвардия във Франция, за по двайсет и пет ливри на човек, което всичко на всичко прави седемдесет и пет милиона.
Майстор Дюлороа отвърна, че при подобна цифра няма особено значение дали ще загубиш в някоя дреболия и винаги можеш да се оправиш. Но, че всичко, което може да направи той, е — и това е последната му дума — да облече Националната гвардия в Арамон за по двайсет и два франка на човек, като освен това ще бъде необходим аванс и той не би могъл да започне работа, преди авансът да бъде внесен.
Питу измъкна шепа злато от джоба си и заяви, че това изобщо не създава затруднения, но че е ограничен в цената и че, ако майстор Дюлороа беше отказал да направи трийсет и трите куртки и панталони за двайсет и пет луи, той щял да отиде и да направи предложение на майстор Блини, колега и съперник на майстор Дюлороа, на когото той беше отдал предпочитанията си, защото беше приятел на леля Анжелик.
Питу наистина изобщо нямаше да се разсърди, че леля Анжелик ще научи по заобиколен път, че той, Питу, гребе златото с лопата, и нямаше съмнения, че още същата вечер шивачът щеше да й съобщи какво е видял, сиреч че Питу е богат като покойния Крез.
Заплахата да изгуби такава значителна поръчка оказа своето въздействие и майстор Дюлороа стигна дотам, че започна да омеква, което целеше Питу, настояващ освен това неговата униформа да бъде от нов плат — нямаше значение дали ще е тънък, той предпочиташе да е от дебел, — да му бъде доставена заедно с еполетите, освен договореното.
Това стана предмет на нов спор, не по-малко дълъг и не по-малко разгорещен от първия, в който Питу отново удържа триумфална победа, и пак благодарение на ужасната заплаха да получи от майстор Блини това, което не може да получи от майстор Дюлороа.
В резултат на цялата дискусия майстор Дюлороа се задължи да достави за следващата събота трийсет и една войнишки куртки и трийсет и един панталона, по една куртка и панталони за сержант и лейтенант и една куртка и панталони за капитан, като куртката бъде украсена с еполети.
При непредаване на поръчката навреме, тя оставаше за сметка на закъснелия шивач, тъй като церемонията по федерирането на Виле-Котре с околните села, издигнали го като главно населено място в кантона, трябваше да се състои в неделята на следващата седмица. Това условие беше прието, както и останалите.
Към девет часа сутринта тази голяма задача беше приключена. В девет и половина Питу се беше прибрал в Арамон, предварително възгордял се от изненадата, която щеше да поднесе на своите съграждани. В единайсет часа барабанчикът огласи съобщението. По обед Националната гвардия с оръжията си изпълняваше с обичайната си прецизност маневри на общинския площад на селото.
След един час маневри, които донесоха на тази храбра гвардия похвалите на командира и аплодисментите на жените, децата и старците, които гледаха това трогателно зрелище с най-голям интерес, Питу повика при себе си сержант Клод Телие и лейтенант Дезире Манике и им нареди да съберат хората си и да ги поканят от неговото, на Питу, име, от името на доктор Жилбер, от името на генерал Лафайет и накрая от името на краля да минат при майстор Дюлороа, шивач във Виле-Котре, който ще им направи важно съобщение.
Барабанът призова към ред. Сержантът и лейтенантът, така и не разбрали, че това се отнася и до тях, предадоха буквално на хората си думите на техния капитан. После се чуха думите: „Свободно, пръскай се!“, изречени със звучния глас на Питу.
Пет минути по-късно трийсетте и един войници от гвардията в Арамон, заедно със сержант Клод Телие и лейтенант Дезире Манике, тичаха пъргаво по пътя към Виле-Котре.
Вечерта двамата менестрели198 на Арамон направиха серенада на капитана, въздухът беше набразден от петарди, ракети и римски свещи199 и няколко гласа, наистина леко попийнали, викаха от време на време:
— Да живее Анж Питу, бащата на народа!
54.
В която абат Фортие дава ново доказателство за контрареволюционния си дух
198
Менестрели — пътуващи музиканти по това време, някои от тях са постоянни изпълнители в кралските дворове из Западна Европа. Пеят стари традиционни песни, кратки епични или фолклорни балади. Някои от тях сами композират музиката си — бел.ред.