Следващата неделя жителите на Виле-Котре бяха събудени от барабана, който ожесточено биеше сбор от пет часа сутринта. Няма нищо по-дръзко и безочливо, според мен, от това да събудиш по такъв начин едно население, по-голямата част от което почти винаги, трябва да кажем, предпочиташе да довърши спокойно нощта и седемте часа сън, от които, следвайки популярното мнение, всеки човек има нужда, за да се запази свеж и бодър.
Но във времена на революции е така и когато се навлиза в един от тези периоди на раздвижване и прогрес, трябва философски да отнесем съня към жертвите, принесени в името на родината.
Доволни или недоволни, патриоти или аристократи, жителите на Виле-Котре бяха събудени в неделя, на 18 октомври 1789 година в пет часа сутринта. При все това церемонията започна чак в десет часа. Но пет часа не бяха много, за да се довърши онова, което оставаше да се прави.
Една голяма сцена, като за театър, издигната преди повече от десет дни, се извисяваше насред площада. Но този театър, чието бързо изграждане свидетелстваше за усърдието на работниците дърводелци, не беше друго, а само, така да се каже, скелетът на монумента.
Монументът представляваше един олтар на родината, върху който абат Фортие беше поканен преди повече от петнайсет дни да отслужи литургията в неделя, на 18 октомври, вместо да я служи в църквата си.
Обаче за да бъде този монумент достоен за своето двойно предназначение — религиозно и обществено, за покриване на разноските трябваше да бъдат наложени санкции на всички богатства в общината. И трябва да кажем, че всеки щедро предложи богатствата си за това голямо тържество: този даде килим, онзи — покривка за олтара; един даде копринени завеси, друг — картина със светци.
Но тъй като стабилността изобщо не е сред качествата на времето през месец октомври и барометърът рядко показва хубаво време под знака на Скорпиона, никой не бе дал предложеното предварително и всеки беше чакал деня на празника, за да донесе своята дан.
Слънцето изгря в шест и половина, както беше обичайно за това време на годината, съобщавайки чрез светлината и топлината на своите лъчи, че ще бъде един от онези хубави есенни дни, които могат да бъдат сравнявани с най-хубавите дни на пролетта.
Така че към девет часа олтарът на родината беше обвит в един великолепен килим от Обюсон, покрит с покривка цялата в дантели, отгоре беше поставена картина, изобразяваща проповедта на свети Йоан в пустинята, и заслонен от един кадифен балдахин с ресни от злато, от който висяха великолепни брокатени завеси. Нещата, необходими за отслужване на литургията, естествено, щяха да бъдат осигурени от църквата и никой не се безпокоеше за тях.
Освен това всички граждани, както в деня на празника Тяло Господне200, бяха обвили портата или фасадата на къщата си с платно, украсено с бръшлянови клонки, или килими, изобразяващи цветя или човешки образи.
Всички девойки от Виле-Котре и околностите, облечени в бяло и пристегнати в талията с трицветни пояси, държащи в ръка клонки с листа, трябваше да заобиколят олтара. Накрая, когато литургията свръши, мъжете дадоха обет пред конституцията.
Националната гвардия на Виле-Котре, под оръжие от осем часа сутринта, очакваше гражданските гвардии от различните села, за да се побратими с тях по реда на пристигането им.
Няма защо да казваме, че от всички патриотични опълчения с най-голямо нетърпение очакваха гвардията от Арамон.
Беше се разнесъл слух, че благодарение на влиянието на Питу и на една съвсем кралска щедрост трийсет и тримата мъже, които я образуваха, плюс техният капитан Анж Питу, щели да бъдат облечени в униформи.
Дюкяните на майстор Дюлороа не се бяха изпразнили цяла седмица. Имаше наплив на любопитни — и отвън и вътре, — за да видят работниците, изпълняващи гигантската поръчка, подобна на която не се помнеше в района.
Последната униформа, тази на капитана — понеже Питу беше настоял да не мислят за него, преди да са обслужили останалите — беше предадена, съгласно уговорката, в събота вечерта в единайсет часа и деветнайсет минути. Също така според уговорката Питу тогава отброи точно двайсет и пет луи на господин Дюлороа.
Вдигна се много шум в главния град на кантона и не беше учудващо, че в този ден Националната гвардия от Арамон беше очаквана с нетърпение.
Точно в девет часа звуците на един барабан и една флейта-пиколо201 отекнаха в края на улица „Дьо Ларни“. Чуха се силни викове на радост и възхищение и отдалеч забелязаха Питу, качен на своя бял кон или по скоро на белия кон на своя лейтенант Дезире Манике.
200
Тържествено отбелязван и много важен за католиците ден. Тяло Господне е голям църковен празник. Пряка причина за обявяването на този ден за празник е видението на блажената Юлиана, която по време на литургия съзира капки кръв върху причастието. По време на празника от всички църкви излизат процесии, които се отправят към четири олтара под открито небе, украсени с цветя и зеленина. Пред всеки от тях се изпълняват песнопения и се благославят вярващите — бел.ред.