Националната гвардия от Арамон — нещо, което обикновено не се случва с нещата, които дълго време са били предмет на обсъждане, — се държа на висотата на репутацията си. Спомняте си триумфа, който пожънаха арамонци, когато цялата им униформа се състоеше от трийсет и три подобни една на друга шапки, и Питу, когато нямаше друг отличителен знак за чина си, освен една каска и една обикновена драгунска сабя.
Представете си тогава какъв достоен вид имаха трийсет и тримата мъже на Питу, облечени в униформени куртки и панталони, и каква гиздава гледка представляваше техният началник с малката си шапка, накривена над ухото, с полукръглата метална плочка на гърдите си, с котешките лапи202 на раменете си и с шпага в ръка.
От края на улица „Дьо Ларни“ до Площада на фонтана се чуваха само викове на възхищение.
Леля Анжелик нямаше желание да я свързват с племенника й. Тя щеше да се остави да бъде стъпкана от копитата на белия кон на Манике, гледайки с вирната глава Питу. Той я поздрави величествено с шпагата си и така че да се чуе на двайсет крачки наоколо, произнесе за отмъщение следните думи:
— Добър ден, госпожо Анжелик!
Старата мома, смазана от това надменно обръщение, направи три крачки назад, вдигайки ръце към небето, докато казваше:
— О, нещастникът! Почестите са му завъртели главата — той вече не познава леля си!
Питу отмина величествено, без да отговори на забележката, и отиде да заеме в подножието на олтара на родината почетното място, което беше предназначено за Националната гвардия от Арамон като единствено подразделение в пълна униформа.
Стигнал там, Питу скочи на земята и остави конят да бъде пазен от едно хлапе, което получи за това шест сребърника от великолепния капитан. Пет минути по-късно този факт беше съобщен на леля Анжелик, която се провикна:
— Ама какво прави този нещастник! Да не е милионер?
После добави съвсем тихичко:
— Много лошо, че ме надъхаха да се скарам с него — лелите наследяват племенниците.
Питу не чу нито възклицанието, нито забележката. Питу просто беше в екстаз.
Сред девойките, препасани с трицветни ленти и държащи в ръка зелени клонки, той беше разпознал Катрин.
Катрин, още бледа от болестта, която с мъка беше надвила, но още по-хубава в сравнение с останалите, та дори и те да имаха най-свеж и здрав тен. Катрин беше бледа, но щастлива — същата сутрин, благодарение на грижите на Питу, тя беше намерила в кухата върба едно писмо!
Както казахме, бедният Питу намираше време за всичко.
Сутринта в седем часа той отиде при майка Коломб; в седем и петнайсет остави писмото в кухата върба и в осем часа успя да се преоблече в униформата си и да застане начело на своите трийсет и трима мъже.
Той не беше виждал Катрин от деня, когато я остави в леглото й във фермата, и ще повторим, когато я видя толкова хубава и така щастлива, изпадна в екстаз пред нея.
Тя му направи знак да дойде при нея. Питу се огледа наоколо, за да види дали наистина този знак се отнася за него. Катрин се усмихна и повтори поканата си. Той не се беше излъгал. Питу постави шпагата си в ножницата, хвана галантно шапката си за единия ъгъл и тръгна с непокрита глава към девойката. За господин Дьо Лафайет Питу просто би поднесъл ръка към шапката си.
— Ах, господин Питу! — каза му Катрин. — Не ви познах… Боже мой! Колко добре изглеждате в униформа!
После съвсем тихо добави:
— Благодаря, благодаря, скъпи Питу. О, колко сте добър само и колко ви обичам!
И тя взе ръката на капитана от Националната гвардия и я притисна между ръцете си. Питу бе заслепен. Шапката се изплъзна от ръката му, която беше останала свободна, и падна на земята и може би бедният влюбен щеше да падне сам до шапката си, когато силен шум, придружен от заплашителна глъчка, отекна откъм улица „Соасон“.
Каквато и да беше причината за този шум, Питу се възползва от инцидента, за да излезе от конфузната ситуация. Той освободи ръката си от ръцете на Катрин, вдигна шапката си и викайки: „На оръжие!“, изтича да застане начело на хората си.
Нека кажем какво предизвика този голям шум и заплашителната глъчка.
Знаем, че абат Фортие беше назначен да отслужи литургия по случай образуването на федерация върху олтара на родината и че всички богослужебни атрибути — като кръста, хоругвите и свещниците — трябваше да бъдат пренесени от църквата върху новия олтар, издигнат насред площада.
Кметът господин Дьо Лонпре беше дал заповедите относно тази част на церемонията. Спомнете си, че господин Дьо Лонпре вече си беше имал разправия с абат Фортие, когато Питу, със заповедта на господин Дьо Лафайет в ръка, беше изискал въоръжена сила, за да завладее оръжията, присвоени от абат Фортие.