Обаче господин Дьо Лонпре познаваше характера на абат Фортие. Той знаеше, че е своенравен до инат и избухлив до крайност. Той се досещаше, че абат Фортие не е запазил много нежни спомени от неговата намеса в историята с пушките.
Така че вместо да направи посещение на абат Фортие и да се договори от името на светската с духовната власт, както казахме, се беше задоволил да изпрати на достойния Божи служител програмата на празника, в която беше казано:
ТОЧКА 4. Литургията ще се отслужи на олтара на родината от господин абата Фортие; тя ще започне в десет часа сутринта.
ТОЧКА 5. Светите съдове и другите богослужебни принадлежности ще бъдат пренесени под грижите на абат Фортие от църквата на Виле-Котре до олтара на родината.
Секретарят на кметството лично беше занесъл програмата на абат Фортие, който я прегледа с насмешливо изражение и с тон, подобен на изражението му, беше отговорил:
— Добре.
Както казахме, в девет часа олтарът беше нагизден изцяло с килима, покривката и картината, представляваща свети Йоан, проповядващ в пустинята. Липсваха само свещниците, дарохранителницата, кръстът и другите предмети, необходими за божествената служба. В девет и половина тези предмети все още не бяха донесени.
Кметът се обезпокои. Той изпрати секретаря си в църквата, за да се осведоми дали са започнали пренасянето на светите съдове.
Секретарят се върна и каза, че е открил църквата заключена и ключът е превъртян два пъти.
Тогава получи заповед да изтича чак до клисаря — клисарят, естествено, трябваше да е човекът, натоварен с пренасянето. Той видя клисаря с крак, протегнат на една табуретка. Нещастникът си беше навехнал крака.
Секретарят тогава получи заповед да изтича при псалтовете. И двамата имаха разстройство. За да се оправят, единият бе взел лекарство за повръщане, а другият — очистително. Двата медикамента оказваха чудотворно действие и двамата болни се надяваха да бъдат съвсем здрави на следващия ден.
Кметът започна да подозира заговор. Той изпрати секретаря си при абат Фортие. Абат Фортие от сутринта беше налегнат от подагра и сестра му трепереше подаграта да не стигне до стомаха му.
От този момент за господин Дьо Лонпре нямаше съмнение. Не само че абат Фортие не искаше да отслужи литургия на олтара на родината, но отклонявайки от служба клисаря и псалтовете и заключвайки всички врати на църквата, той пречеше друг свещеник, ако случайно се намереше такъв, да отслужи литургията на площада.
Положението беше тежко.
По онова време още не мислеха, че светската власт при тържествени събития може да се отдели от религиозната и че един празник става и без литургия. Няколко години по-късно изпаднаха в другата крайност.
Впрочем всички тези пътешествия, отивания и връщания на секретаря не минаха без той да се изтърве тук-там за навяхването на крака на клисаря, за лекарството за повръщане на първия псалт, за очистителното на втория и за подаграта на абата.
Глух ропот започна да се надига сред населението.
Говореха, че, ни повече, ни по-малко, трябва да разбият вратите на църквата, да вземат свещените съдове и другите богослужебни предмети и да домъкнат насила абат Фортие при олтара на родината.
Господин Дьо Лонпре, помирител в най-висша степен, успокои първите вълнения на народа и предложи да отиде сам като посланик и да доведе абат Фортие.
Вследствие на това той се запъти към улица „Соасон“ и почука на вратата на абата, също така грижливо залостена, както и вратите на църквата. Но колкото и силно да чукаше, вратата остана затворена.
Тогава господин Дьо Лонпре помисли, че е необходимо да поиска намесата на въоръжените сили. Той даде заповед да предупредят подофицера и сержанта от жандармерията. И двамата бяха на големия площад и дотичаха след повикването на кмета.
Огромно множество от населението ги следваше.
Тъй като нямаха нито балиста203, нито катапулт, за да разбият вратата, просто изпратиха за ключар. Но в момента, когато ключарят поставяше шперца в бравата, вратата се отвори и абат Фортие се появи на прага. Той не попита, както Колини бе попитал убийците си: „Братя, мои, какво искате от мен?“. Появи се като Калхас, с пламтящи очи и „настръхнали коси“, така, както разказва Расин в „Ифигения“204.
— Назад! — извика той, издигайки ръка в заплашителен жест. — Назад, еретици, нечестивци, хугеноти, безверници! Назад, амалекитяни, содомити и гоморейци! Махнете се от прага на човека Господен!
Силно мърморене се чу в тълпата, мърморене, което, трябва да го кажем, не беше в подкрепа на абат Фортие.
203
Балиста — древна метална машина за разрушаване на крепостни степи и за поразяване на бранителите на крепости — бел.ред.
204
„Ифигения“, действие V, сцена VI, стихове 1743 — 44 (Одисей: „Калхас излезе напред/ със поглед див и мрачен вид с настръхнали коси“) — бел.фр.изд.