— Чувате ли, господин абат? — попита Бийо.
— Богохулник! — провикна се абатът.
— Тихо! — казаха присъстващите.
Бийо продължи нататък.
— Ето го господин подофицера от жандармерията, на когото му плащат да налага ред там, където редът е нарушен. Когато господин кметът преди малко е помислил, че сте нарушили реда, господин абат, и му е казал да му дойде на помощ, на господин подофицера не му е дошло на ума да каже: „Господин кмете, възстановявайте реда както си знаете, но без мен.“ Нали не ви е хрумнало да отговорите така, господин подофицер?
— Честна дума, не! Бях длъжен да дойда и дойдох — отвърна простичко подофицерът.
— Чухте ли, господин абат? — каза Бийо.
Абатът скръцна със зъби.
— Почакайте — каза Бийо, — ето един добър човек, ключаря. Занаятът му, както подсказва името му, е да прави и да отваря и затваря ключалки. Преди малко господин кметът изпрати да го търсят, за да дойде и да отвори вратата ви. Дори и за миг не му е хрумнало да отговори на господин кмета: „Не искам да отварям вратата на господин Фортие.“ Нали така, Пикар, не ти е идвала тази мисъл?
— Бога ми, не! — каза ключарят. — Взех шперцовете си и дойдох. Нека всеки си гледа работата и всичко ще бъде наред.
— Чухте ли, господин абат? — попита Бийо.
Абатът поиска да го прекъсне, но Бийо го спря с един жест.
— Е, добре — продължи той, — защо, кажете ми, вие, който сте избран да давате пример, когато всички изпълняват задълженията си, само вие, чувате ли ме добре, само вие не ги изпълнявате?
— Браво, Бийо, браво! — извикаха в един глас присъстващите.
— И не само че самият вие не ги изпълнявате — повтори Бийо, — но и давате пример на безредие и лошотия.
— О! — каза абат Фортие, като разбра, че трябва да се защитава. — Църквата е независима, църквата не се подчинява на никого, църквата дава отчет само пред себе си.
— Е, ето точно там е бедата! — каза Бийо. — Вие образувате отделна власт, отделна общност в държавата. Вие или сте французин, или сте чужденец, или сте гражданин, или не сте такъв. Ако не сте гражданин, вие не сте и французин. Ако сте прусак, англичанин или австриец, ако господин Пит, господин Кобург или господин Дьо Кониц ви плащат, подчинявайте се на господин Пит, на господин Кобург или на господин Дьо Кониц. Но ако сте французин, ако сте гражданин, ако ви плаща нацията, подчинете се на нацията.
— Да! Да! — извикаха триста гласа.
— Тогава — каза Бийо, смръщил вежди, с поглед, изпълнен с мълнии, поставяйки могъщата си ръка на рамото на абата, — тогава, в името на нацията, свещенико, те приканвам да изпълниш своята мирна мисия и да призовеш закрилата на небето, щедростта на Провидението и милостта на Господа над твоите съграждани и родината. Ела! Ела!
— Браво, Бийо! Да живее Бийо! — викнаха всички гласове. — Към олтара! Към олтара, свещенико!
И окуражен от тези гръмки приветствия, със силната си ръка арендаторът измъкна вън от свода, закрилник на неговата голяма порта, първия свещеник във Франция, който така открито беше дал сигнал за контрареволюцията. Абат Фортие разбра, че не е възможно да се съпротивлява.
— Е, добре, да — каза той, — мъченичество… Викам мъченичеството, призовавам мъченичеството, искам мъченичеството!
И той изпя с пълен глас Libera nos, Domine206!
Това беше странното шествие, което напредваше към площада сред викове и крясъци, чийто шум стресна Питу в момента, когато щеше да припадне след благодарностите, нежните думи и ръкостискането на Катрин.
55.
Декларацията за правата на човека
Питу, на когото този шум напомни за шума на парижките размирици, който беше чувал неведнъж, помисляйки, че се приближава банда убийци, като реши, че ще трябва да защитава някой нов Флесел, някой нов Фулон или някой нов Бертие207, беше извикал: „На оръжие!“, и беше застанал начело на своите трийсет и трима души.
Тогава тълпата се разтвори и той видя абат Фортие да излиза напред, влачен от Бийо. Липсваше само палмовата клонка, за да заприлича абатът на древните християни, когато са ги отвеждали в цирка. Един съвсем естествен порив го тласна да защити бившия си учител, за чието престъпление още нищо не знаеше.
— О, господин Бийо! — извика той, хвърляйки се пред арендатора.
— О, татко! — извика Катрин и направи толкова подобно движение, че зрителят може да се помисли, че сцената е поставена от опитен режисьор.
Но бе достатъчен само един поглед на Бийо, за да бъдат спрени, от една страна, Питу, а от друга — Катрин. Имаше нещо едновременно лъвско и орлово в този човек, представляващ въплъщение на народа. Като стигна до подножието на естрадата, той сам пусна абат Фортие и като му я показа с пръст, рече: