Но виконтът не пожела да разкаже никакви подробности за станалото. Едната от раните, тази на хълбока, беше сериозна, но при все това не представляваше никаква опасност. Куршумът беше преминал през плътта, без да засегне някой важен орган. Що се отнасяше до другата рана, тя дори не заслужаваше внимание. След като превръзките бяха направени, младежът даде на доктора двайсет и пет луи, за да запази мълчание по въпроса.
— Ако искате да си мълча, трябва да ми платите за посещението по обикновената тарифа, сиреч един пистол214 — отвърна добрият доктор.
И като взе един луидор, той върна останалите четирийсет ливри на виконта, който безуспешно настояваше да ги вземе. Обаче доктор Рейнал съобщи, че според него ще се наложат още три посещения, така че ще дойде вдругиден и после през още един ден.
При второто си посещение докторът откри болния на крака — с помощта на един колан, който придържаше превръзката към раната, той се бе качил на коня си, сякаш нищо не му се беше случвало, така че никой, с изключение на доверения му лакей, не разбра за случката.
При третото си посещение доктор Рейнал разбра, че болният е заминал. И понеже посещението му беше безрезултатно, той прие да вземе само половин пистол.
Доктор Рейнал беше един от онези рядко срещани лекари, които са достойни да имат в салона си гравюрата „Хипократ отказва да приеме даровете на Артаксеркс“215.
61.
Голямото предателство на господин Дьо Мирабо
Спомняте си последните думи, които Мирабо каза на кралицата, напускайки, когато тя му подаде ръка за целувка:
— Чрез тази целувка, госпожо, монархията е спасена!
Ставаше въпрос това обещание, дадено от Прометей на Юнона216, да бъде изпълнено.
Мирабо беше започнал борбата, уверен в силите си, без да помисли, че след толкова непредпазливи постъпки и три провалени заговора борбата, към която го подтикваха, е невъзможна.
Може би, ако би бил по-предпазлив, Мирабо щеше да се бори още известно време под прикритието на някаква маска. Но на по-следващия ден, след като беше приет от кралицата, когато отиде в Събранието, той видя, че хората се събират на групи и чу викове. Той се приближи до тези групи и попита за какво викат. Предаваха си някакви малки брошури.
После, от време на време, някакъв глас се провикваше:
— Голямото предателство на господин Дьо Мирабо! Голямото предателство на господин Дьо Мирабо!
— Аха! — рече той, изваждайки пари от джоба си. — Струва ми се, че това се отнася до мен!… Приятелю — продължи той, обръщайки се към амбулантния търговец, който разпространяваше брошурата и който имаше няколко хиляди екземпляра от нея в кошовете, носещи се от едно кротко магаре там, където му харесваше да разположи сергията си, — колко струва „Голямото предателство на господин Дьо Мирабо“?217
Амбулантният търговец изгледа Мирабо право в лицето.
— Раздавам ги без пари, господин графе — каза той.
После добави по-тихо:
— Брошурата е отпечатана в стохиляден тираж!
Мирабо се отдалечи замислен. Тази брошура, която се раздаваше без пари! Този амбулантен търговец, който го познаваше… Но без съмнение тази брошура беше една от онези глупави и изпълнени с омраза публикации, каквито изглеждаше, че има с хиляди по онова време. Крайната омраза и крайната им глупост ги правеха безопасни, отнемаха цялата им стойност.
Мирабо хвърли поглед на първата страница и побледня. Първата страница съдържаше списък с дълговете на Мирабо и, странно нещо, този списък беше точен! Двеста и осем хиляди франка! Под списъка беше посочена датата, на която тази сума беше изплатена на различните кредитори на Мирабо от ковчежника на кралицата господин Дьо Фонтанж. После следваше цифрата на сумите, които дворът му изплащаше всеки месец:
Шест хиляди франка!
Най-накрая — разказът за неговата среща с кралицата. Случваше се нещо неразбираемо. Анонимният автор на памфлета не се бе излъгал за нито една цифра, можеше да се каже, че не е излъгал и с нито една дума. Кой ли ужасен, тайнствен, пълен с небивали тайни враг го преследваше или по-скоро преследваше в негово лице монархията? Лицето на амбулантния търговец, който му беше говорил, който го беше познал, който го беше нарекъл „господин графе“, се стори не съвсем непознато на Мирабо. Той се върна по стъпките си.
Магарето си беше все така там с кошове, изпразнени на три четвърти. Но амбулантният търговец беше изчезнал и неговото място беше заето от друг. Този беше съвсем непознат на Мирабо. Той продължаваше разпространението на брошурата с не по-малко настървение.
214
Пистол — старинна монета, чиято стойност е била различна, в зависимост от времето и страната. По времето на Луи XIV един пистол е струвал десет ливри — бел.прев.