— Какво казахте, госпожо? — измънка Байи и погледна кралицата сякаш с очите на астроном, който виждаше толкова добре към небето и толкова лошо към земята.
У нас всяка революция има своя астроном и по пътя на този астроном тя издълбава предателски кладенец, където той да падне.
Кралицата отново каза:
— Кралят каза, господине, че винаги е идвал с удоволствие и доверие сред жителите на неговия мил Париж. Впрочем, тъй като е съмнително дали идва с удоволствие, поне трябва да се знае, че идва с доверие.
После тя изкачи трите стъпала на трона и седна до краля, за да изслуша речите на избирателите.
През това време Вебер, пред чийто кон тълпата се отдръпваше благодарение на униформата му на офицер от щаба, беше стигнал до двореца Тюйлери.
Кралското жилище Тюйлери, както го наричаха някога, жилище, построено от Катерина Медичи, бе за кратко обитавано от нея, после изоставено от Шарл IX, Анри III, Анри IV, от Луи XIII заради Лувъра, от Луи XIV и Луи XV заради Версай. Сега то беше само допълнителна част от кралските жилища, където живееха хората от двора, но където нито кралят, нито кралицата бяха стъпвали.
Вебер посети апартаментите и тъй като познаваше навиците на краля и кралицата, той избра за тях този, в който живееше графиня Дьо Ламарк, и този на господата маршали Дьо Ноай и Дьо Муши45.
Избирането на този апартамент, който веднага бе напуснат от госпожа Дьо Ламарк, имаше добри страни. Той беше напълно готов да приеме кралицата с мебелите, бельото, завесите и килимите, които Вебер купи.
Към десет часа се чу шум от каретата на Техни величества, които пристигаха.
Всичко беше готово и като тичаше пред височайшите си господари, Вебер извика:
— Сервирайте на краля.
Кралят, кралицата, дъщеря им, първородният син, госпожа Елизабет и Андре влязоха.
Господин Дьо Прованс се беше върнал в двореца Люксембург.
Кралят неспокойно се огледа наоколо. Когато влезе в салона, той видя през полуотворената врата към една зала, че вечерята е готова.
В същото време вратата се отвори и един прислужник каза:
— Вечерята на краля е сервирана.
— О, колко находчив човек е Вебер! — възкликна кралят радостно. — Госпожо, кажете му от мое име, че съм много доволен от него.
— Няма да пропусна, господине — каза кралицата.
И като въздъхна сякаш в отговор на възклицанието на краля, тя влезе в трапезарията.
Приборите на краля, кралицата, кралската дъщеря, на дофина и на госпожа Елизабет бяха сложени.
Нямаше прибори за Андре.
Прегладнял, кралят не беше забелязал този пропуск, в който между другото нямаше нищо обидно, тъй като всичко беше изпълнено според най-стриктните правила на етикета.
— Ще позволите графиня Дьо Шарни да вечеря с нас, нали, сир? — попита кралицата.
— Разбира се! — извика кралят. — Днес вечеряме семейно, а графинята е част от нашето семейство.
— Ваше Величество, това заповед ли е? — каза графинята.
Кралят учудено погледна графинята.
— Не, госпожо — каза той, — отправям ви молба.
— Тогава — каза графинята, — моля да ме извините, но не съм гладна.
— Как така не сте гладна? — извика кралят, който не разбираше как така някой може да не е гладен в десет часа вечерта, след един толкова изморителен ден и като се има предвид, че едва бяха хапнали в десет часа сутринта.
— Не съм, Ваше Величество — каза Андре.
— Нито пък аз — каза кралицата.
— И аз — каза госпожа Елизабет.
— О! Вие грешите, госпожо — каза кралят. — От доброто състояние на стомаха зависи доброто състояние на цялото тяло и дори на духа. По този въпрос има една басня на Тит Ливий, интерпретирана от Шекспир и Лафонтен. Подканям ви да помислите върху нея46.
— Знаем я, господине — каза кралицата. — Тя е разказана в един смутен ден от стария Менений на римския народ. В този ден римският народ се е бил вдигнал на бунт като френския народ днес. Имате право, Ваше Величество, тази басня е съвсем подходяща.
— Е, добре — кралят подаде чинията си, за да му сервират супа повторно, — историческото сходство не ви ли склонява, графиньо?
— Не, Ваше Величество, наистина ме е срам, но дори и да искам, не мога да ви се подчиня.
— Грешите, графиньо, тази супа наистина е превъзходна. Защо сега за първи път ми поднасят такава супа?
— Защото имате нов готвач, Ваше Величество, този на госпожа Дьо Ламарк, чийто апартамент заемаме.
— Задържам го на служба при мен и искам той да стане част от прислугата… Този Вебер наистина е невероятен, госпожо!
46
Тит Ливий. „История на Рим“, II, 32. Шекспир. „Юлий Цезар“, действие II, сцена I. Лафонтен. „Басни“, книга II, II — бел.прев.