Барнав беше говорил два часа. За три часа Мирабо говори на няколко пъти. Най-накрая постигна това: че кралят имаше правото „да прави приготовления, да управлява войските“ както желае той, „да предлага“ обявяването на война на Събранието, което не можеше да реши нищо, ако „не е одобрено“ от краля.
Какво ли не би постигнал, ако не беше тази малка брошурка, разпространявана най-напред от непознатия търговец, а после от господин Дьо Бозир, и която, както казахме, беше озаглавена: „Голямото предателство на господин Дьо Мирабо“!
На излизане от заседанието Мирабо едва не бе разкъсан на парчета. В замяна на това Барнав беше триумфално понесен на ръце от народа. Бедни Барнав, не е далеч денят, когато на свой ред ще чуеш да викат:
— Голямо предателство на господин Барнав!
62.
Еликсирът на живота
Мирабо излезе от Събранието с горделив поглед и вдигната глава. Докато се намираше срещу опасността, могъщият атлет мислеше за опасността, а не за силите си.
С него стана същото, както с маршал Дьо Сакс в битката при Фонтьоноа. Изтощен, болен, той стоял на коня си по-твърдо и от най-храбрите, като страж на своята армия. Но когато английската армия била разбита, когато последното кълбо дим от последния оръдеен изстрел поздравило бягството на англичаните, той се оставил да падне на онова бойно поле, което бил завладял.
Същото стана и с Мирабо. Като се прибра у дома си, той легна на пода, постлан с възглавници и цветя. Мирабо имаше две страсти — жените и цветята. От започването на сесията, впрочем, здравето му видимо се беше влошило. Макар и със силен характер, той толкова бе страдал физически и духовно от преследванията и престоите в затвора, че здравето му никога не беше съвсем наред.
Докато човек е млад, всички органи са покорни на волята му, готови да се подчинят при първата команда, която им изпрати мозъкът, и действат донякъде едновременно и без никакво противопоставяне на желанията, които ги управляват. Но колкото повече възрастта на човека напредва, всеки орган, като прислужник, който още се подчинява, но службата вече го е похабила, всеки орган прави, ако може да се каже така, своите забележки и вече не могат без борба и умора да изпълняват задълженията си.
Мирабо беше в тази възраст, в която органите му вече не можеха да му служат с пъргавината, на която беше привикнал, и трябваше да се ядоса, за да може гневът да вземе връх над тези изморени и болни слуги.
Този път усети, че с него става нещо по-сериозно и съвсем слабо се възпротиви на лакея си, който казваше, че трябва да иде и да потърси лекар, когато доктор Жилбер позвъни на вратата и беше въведен при него. Мирабо протегна ръка на доктора и го придърпа до себе си на възглавниците, където беше легнал сред листа и цветя.
— Е, добре, скъпи графе — каза му Жилбер, — не исках да се прибера у дома, без да ви поздравя. Вие ми обещахте победа, а вместо това постигнахте нещо по-добро — постигнахте триумф!
— Да, но виждате, че това е триумф, победа като тази на Пир222. Още една такава победа и съм загубен, докторе!
Жилбер погледна Мирабо.
— Наистина — каза той. — Вие сте болен.
Мирабо сви рамене.
— Ще рече, че при това, с което се занимавам, някой друг вместо мен би умрял сто пъти — каза той. — Имам двама секретари, и двамата са изморени до смърт. Най-вече Пеленк, който е натоварен да преписва черновите с моя гнусен почерк и без когото не мога да направя нищо, защото само той може да го разчита и да го разбира. Пеленк е на легло от три дни. Докторе, предпишете ми нещо, което, не бих казал да продължи живота ми, но което да ми даде сили, докато съм жив.
— Какво искате! — каза Жилбер, след като беше опипал пулса на болния. — Не може да се дават съвети на човек с организъм като вашия. Предпишете почивка на един човек, който изразходва силата си най-вече чрез движение, умереност на един гений, който израства сред крайности! Бих могъл да ви кажа да махнете от стаята си тези цветя и тези растения, които отделят кислород през деня и въглерод през нощта — но вие сте си създали необходимост от тях и ще страдате повече от липсата им, отколкото от присъствието им. Бих могъл да ви кажа да се отнасяте към жените като към цветята и да ги отдалечите от себе си, най-вече през нощта — вие ще ми отговорите, че предпочитате да умрете… Така че, живейте си, драги графе, както сте свикнали. Само че дръжте около себе си цветя без аромат и ако е възможно — любовни връзки без страст.
222
Пир — елински цар и пълководец, станал пословичен с това, че постигнал победа, като пожертвал почти цялата си войска ( Пирова победа) — бел.прев.