— От вашата ръка бих приел всичко, дори отвара от бучиниш224, а още повече еликсир на живота. Има ли някакви приготовления или трябва да се пие чисто?
— Не чисто, тъй като тази течност действително притежава голямо могъщество. Кажете на вашия лакей да ви донесе няколко капки ракия или винен спирт в една лъжица.
— По дяволите! Винен спирт или ракия, за да се смекчи вашата напитка! Но това трябва да е течен огън. Не ми е известно някой човек да го е пил, откакто Прометей е дал огъня на човешкия род. Само че, предупреждавам ви, съмнявам се, че прислужникът ми ще може да намери в цялата къща и шест капки ракия. Аз не съм като Пит и изобщо не търся в нея моето красноречие.
При все това лакеят се върна няколко секунди по-късно с една лъжица, съдържаща исканите пет-шест капки ракия.
Жилбер добави към ракията равно количество от съдържанието на флакона. В мига на смесването двете течности приеха цвета на абсента и Мирабо, като взе лъжицата, погълна съдържанието й.
— По дяволите, докторе! — каза той на Жилбер. — Добре направихте, предупреждавайки ме, че билката е силна. Струва ми се, че съм погълнал мълния в буквалния смисъл на думата.
Жилбер се усмихна и изглежда чакаше доверчиво. Мирабо остана за миг сякаш постепенно разяждан от тези няколко огнени капки, с глава, наведена на гърдите, и с длан, притиснала стомаха. Но изведнъж вдигна глава и каза:
— Ах, докторе! Вие ме накарахте да изпия истински еликсир на живота.
После се надигна, дишайки шумно, с протегнати ръце и каза:
— Дори сега монархията да рухне, се чувствам достатъчно силен, за да я закрепя!
Жилбер се усмихна.
— По-добре ли се чувствате? — попита той.
— Докторе — каза Мирабо, — кажете ми къде се продава това лекарство дори ако трябва да платя за всяка капка с диамант, равен на големината й, ако трябва ще се откажа от всякакъв разкош заради разкоша на силата и живота и ви обещавам, че аз също ще притежавам от този течен пламък и че тогава, о, тогава ще гледам на себе си като на непобедим.
— Графе — каза Жилбер, — обещайте ми да не взимате повече от два пъти седмично това лекарство и да не се обръщате към другиго, за да подновите запасите си. Ето този флакон е ваш.
— Дайте го — каза Мирабо, — и ви обещавам всичко, което поискате.
— Ето — каза Жилбер, — но това не е всичко. Вие ми казахте, че ще имате кола и коне, нали?
— Да.
— Е, добре, живейте на село. Тези цветя, които развалят въздуха на стаята ви, пречистват въздуха в градината. Пътят, който ще изминавате всеки ден, за да дойдете в Париж и да се върнете на село, ще бъде за вас оздравителна разходка. Изберете си, ако е възможно, резиденция, разположена на височина, в гора или близо до река, в Белвю, Сен-Жермен или Аржантьой.
— Аржантьой! — подхвана Мирабо. — Точно там изпратих прислужника си да потърси някоя вила. Тейш, не ми ли бяхте казали, че сте намерили там нещо подходящо?
— Да, господин графе — отвърна прислужникът, който беше присъствал на току-що проведеното от Жилбер лечение, — една очарователна къща, за която ми беше говорил един мой съотечественик, наречен Фриц. Както изглежда, той е живял в нея заедно с господаря си, който е някакъв чуждестранен банкер. Свободна е и господин графът може да я вземе когато поиска.
— Къде се намира тази къща?
— Извън Аржантьой. Наричат я замъкът на Маре.
— О, познавам това място! — каза Мирабо. — Много добре, Тейш. Когато баща ми ме гонеше от дома си с проклятията си и няколко удара с бастун… Вие знаете ли, докторе, че баща ми живееше в Аржантьой?
— Да.
— Е, добре, както казвах, когато ме гонеше от дома си, често ми се случваше да се разхождам отвън покрай стените на това хубаво жилище и да си казвам като Хораций, струва ми се, простете, ако цитатът е неверен: О rus, quando te aspiciam?225
— Тогава, драги графе, дошъл е моментът да осъществите мечтата си. Заминете, посетете замъка на Маре, преместете се да живеете там… Колкото по-рано, толкова по-добре.
Мирабо помисли за миг и като се обърна към Жилбер, каза:
— Хайде, драги докторе, ваше задължение е да бдите над болния, когото току-що възкресихте. Сега е пет часът следобед. По това време на годината дните са дълги. Времето е хубаво. Да се качим на колата и да вървим в Аржантьой.
— Добре — отвърна Жилбер, — да вървим в Аржантьой. Когато си се заел с грижите за едно толкова скъпоценно здраве като вашето, трябва да изучиш всичко, свързано с него… Хайде да проучим вашата бъдеща полска къща!
224
Отварата от бучиниш съдържа арсен. Според преданието такава отвара е бил накаран да изпие, за да бъде умъртвен, Сократ — бел.прев.
225
О rus, quando te aspiciam? — O, поле, кога ли отново аз ще те видя, Хораций. „Сатири“, книга II, VI, стих 60 — бел.фр.изд.