— Господине — каза той, — хората и кучетата доста са лаяли по мен, хората са ме хапали понякога, но кучетата — никога. Впрочем твърдят, че човешкият поглед подчинява животните. Моля ви, оставете ме да направя един опит.
— Господине — каза бързо младежът, — Картуш е лош, предупреждавам ви.
— Оставете, господине — отвърна Мирабо, — всеки ден си имам работа с много по-лоши животни от него, а пък днес се справих с цяла глутница.
— Да, но на тази глутница там — каза Жилбер — можете да й говорите, а никой не отрича силата на вашето слово.
— Докторе, мисля, че вие сте адепт на магнетизма?
— Разбира се. Е, какво?
— Е, добре, в такъв случай трябва да признавате могъществото на погледа. Оставете ме да хипнотизирам Картуш.
Мирабо говореше с онзи решителен език, така добре разбиран от по-силните умове.
— Направете го — каза Жилбер.
— Ох, господине! — повтори младежът. — Недейте да рискувате.
— За Бога! — каза Мирабо.
Младежът се поклони в знак на съгласие и се отдръпна наляво, докато Жилбер се отдръпна надясно, както правят секундантите на дуел, когато единият от противниците ще стреля срещу другия.
Впрочем младежът се изкачи на две-три стъпала по парадното стълбище, приготвяйки се да спре Картуш, ако думата или погледът на непознатия се окажеха недостатъчни за това.
Кучето завъртя глава, сякаш за да провери дали онзи, на когото бе засвидетелствал такава непримирима омраза, действително е лишен от всякаква помощ. После, като видя, че е сам и невъоръжен, той изпълзя бавно от колибката си, по-скоро като змия, отколкото като четириного, и изведнъж се хвърли напред, преодолявайки с първия скок една трета от разстоянието, отделящо го от неговия противник. Тогава Мирабо скръсти ръце и с онова могъщество в погледа, което го превръщаше в Юпитер, хвърлящ гръмотевици от трибуната, той впери очи в животното.
В същото време всичкото електричество, което това тъй мощно тяло би могло да съдържа, сякаш се изкачи към челото му. Косите му настръхнаха като грива на лъв и ако вместо този час на деня, когато слънцето клони към залез, но все още свети, бяха настъпили първите часове на нощта, несъмнено би могло да се види как от всеки косъм избликва искра.
Кучето внезапно спря и го загледа. Мирабо се наведе, взе една шепа пясък и я хвърли срещу него. Кучето изръмжа и направи още един скок, който го доближи на три-четири крачки от противника му. Но тогава той тръгна срещу кучето.
Животното остана за миг неподвижно, като гранитното куче на ловеца Цефал. После, обезпокоено от напредването на Мирабо, то изглежда се поколеба между гнева и страха, заплаши със зъби и с очи, но седна на задните си лапи. Най-накрая Мирабо вдигна ръка с онзи повелителен жест, с който бе имал толкова често успех на трибуната, когато обсипваше своите неприятели със сарказъм, оскърбления или ирония, и кучето, победено, треперещо с всичките си крайници, отстъпи, поглеждайки назад дали убежището му е отворено, и като се завъртя, влезе стремително в колибата си. Мирабо вдигна глава, горд и радостен като победител в истимийските игри226.
— Ах, докторе! — каза той. — Господин Мирабо-баща беше много прав, като казваше, че кучетата са кандидат-човеци. Вие виждате този разпуснат и нахален екземпляр и ще го видите сервилен като човек.
И в същото време, докато остави ръката си да увисне по дължината на бедрото му, каза със заповеднически тон:
— Тук, Картуш, тук!
Кучето се поколеба. Но след един жест на нетърпение, то подаде за втори път глава от колибката си, изпълзя отново с очи, вперени в тези на Мирабо, премина по цялото разстояние, което го делеше от победителя му, и когато стигна при краката му, вдигна бавно и боязливо глава и докосна задъхано с език крайчеца на пръстите му.
— Добре — каза Мирабо, — в колибата!
Той направи един жест и кучето отиде да си легне. После, като се обърна към Жилбер, докато младежът стоеше на стълбите, тръпнещ от страх и онемял от изумление, каза:
— Знаете ли, драги докторе, за какво си мислех, докато правех щуротията, на която станахте свидетел?
— Не, но кажете, защото не го направихте просто от самохвалство, нали?
— Мислех за знаменитата нощ на пети срещу шести октомври. Докторе, бих дал половината от дните, които ми остават, да можеше крал Луи XVI да види как това куче се хвърля срещу мен, прибира се в колибката си и идва да лизне ръката ми.
226
Игри, устройвани на Коринтския провлак в Древна Елада в чест на бога Посейдон — бел.прев.