— Тогава ще ви кажа. Може би обяснението ще е твърде неясно за човек, който има скромността да си признае, че не е силен във физиката и е невеж в химията. При все това ще се опитам да бъда възможно най-ясен.
— Говорете, докторе. Никога не сте имали слушател, който да е бил по-любопитен да научи нещо.
— Архитектът, който е построил залата на манежа — за нещастие, драги графе, архитектите са като вас твърде лоши химици, — та, същият този човек, който е построил залата на манежа, и на ум не му е дошло да направи отдушници за отвеждане на разваления въздух, нито пък тръби, с които да се вкарва чист. От това следва, че хиляда и сто усти, затворени в тази зала, вдишвайки кислорода, връщат на негово място въглеродни изпарения, което пък означава, че в края на първия час от заседанието, особено през зимата, когато прозорците са затворени и печките запалени, въздухът вече не е годен за дишане.
— Ето за тази работа исках да знам, за да я съобщя на Байи.
— Нищо по-просто за обяснение. Чистият въздух, този въздух, който е предназначен да бъде поглъщан от нашите дробове, въздухът такъв, какъвто го дишаме в едно жилище, полуобърнато на изток, с течаща вода в околността, сиреч в най-добрите условия, при които въздухът може да бъде вдишван, се състои от седемдесет и седем части кислород, двайсет и една части азот и две части от онова, което се нарича водни пари.
— Много добре! Разбрах дотук…
— Е, добре, чуйте това. Венозната кръв бива отнесена черна и обременена с въглерод в дробовете, където трябва да бъде съживена от контакта с въздуха от вън, сиреч с кислорода, който вдишването заема от свободния въздух. Тук става едно двойно явление, което ние означаваме с името хематоза236. Кислородът, влязъл в контакт с кръвта, се смесва с нея и я превръща от черна в червена, като така й придава онзи жизнен елемент, който трябва да присъства в целия организъм. В същото време въглеродът, който се смесва с една част от кислорода, преминава във въглеродна киселина или въглероден окис и се издишва навън, смесен с известно количество водни пари, при действието на издишването. Е, добре, въздухът, погълнат при вдишването, този въздух, развален при издишването, създава в една затворена зала атмосфера, която не само не става за дишане, но може да докара и истинско отравяне.
— Така че, по ваше мнение, докторе, аз съм вече наполовина отровен?
— Точно така. Болките във вътрешностите ви нямат друга причина освен тази. Разбира се, че прибавям към отравянето от залата на манежа и това от залата на архиепископията, от кулата във Венсен, от форт Жу и от замъка Иф. Не си ли спомняте, че госпожа Дьо Белгард казваше, че в замъка Венсен има една стая, която струва теглото й в арсеник.
— Излиза, драги докторе, че бедното дете е съвсем това, което аз съм само наполовина, сиреч отровено?
— Да, скъпи графе. И отравянето е довело при него до една пагубна треска, чието огнище е в менингите237. Тази треска е причинила една болест, която наричат просто мозъчна треска и която аз ще нарека с ново име — ще я нарека, ако щете, остра хидроцефалия. Оттам идват конвулсиите; оттам е и отеклото личице и виолетовите устни, силно подчертаното схващане на челюстта, обръщането на очните ябълки, затрудненото дишане и потрепването на пулса, заменило ударите. Оттам, най-накрая, е и лепкавата пот, която покрива цялото му телце.
— Чума да го тръшне! Скъпи мой, докторе, знаете ли, че тръпки ме побиват от това, което изброихте? Наистина, когато чуя някой лекар да борави с жаргона си, това е сякаш чета някой документ, изпълнен с изврътливи термини — винаги ми се струва, че най-хубавото, което ме очаква, е смъртта. И какво предписахте на бедния малчуган?
— Най-енергично лечение. И бързам да ви кажа, че един или два луидора, увити в рецептата, накараха майката дори да го изпълнява. И така, студени компреси на главата, възбудителни лекарства за крайниците, средство, предизвикващо повръщане, отвара от кората на хининово дърво.
— Наистина! И всичко това няма ли да помогне?…
— Всичко това без помощта на природата няма да постигне много нещо. Предписах това лечение за успокоение на съвестта си238. Ангелът-хранител, ако бедното дете си има такъв, ще направи останалото.
238
През 1790 г. още не познаваха хининовия сулфат и не прилагаха пиявици зад ушите. Предписаното от доктор Жилбер лечение е толкова пълно, колкото го позволява състоянието на науката в края на XVIII век — бел.авт.