Гениалните хора понякога вършат такива глупости, че дават право на последните политически мръсници да се смеят в лицето им. Вече се беше състояла една, така да се каже, подготвителна федерация в околностите на Лион. Франция, която инстинктивно вървеше към единство, беше помислила, че е намерила ключовата дума за това единство в полетата край Рона. Но там тя беше открила, че Лион може да сгоди Франция за духа на свободата, но е необходим Париж, за да я венчае с него.
Когато това предложение за обединение беше внесено в Събранието от кмета и Комуната на Париж, които не можеха повече да се противят на исканията на другите градове, сред слушателите се надигна голямо вълнение. Това безбройно събрание на хора, доведени в Париж, този вечен център на вълненията, беше порицано едновременно и от двете партии, на които бе разделена камарата — и от роялистите, и от якобинците. Това означава, казваха привържениците на краля, да се рискува един гигантски четиринайсети юли, вече не срещу Бастилията, а срещу монархията.
Какво ли би се случило на краля сред това ужасяващо стълкновение на различни страсти, сред този страхотен сблъсък на противоположни мнения?
От друга страна, якобинците, които съзнаваха какво влияние е запазил Луи XVI върху масите, се плашеха не по-малко от своите неприятели от едно такова събрание. В очите на якобинците едно такова събрание щеше да похаби обществения дух, да приспи подозренията, да събуди старото обожание и в края на краищата да роялизира Франция.
Но нямаше начин да се противопоставят на това движение, което нямаше подобно, откакто цяла Европа се бе надигнала през XI век, за да освободи Божи гроб.
И не бива да се учудваме. Тези две раздвижвания не са толкова чужди едно на друго, колкото може да се сметне — първото дърво на свободата е било посадено на Голгота.
Само че Нациолалното събрание направи всичко, което можа, за да намали числеността на събиращите си. Започна се дълга дискусия какво ще се случи с идващите от покрайнините на кралството, така както при федерацията в Лион се бе получило с делегатите от Корсика — те здравата бяха бързали и въпреки това пристигнаха на следващия ден.
Освен това прехвърлиха разходите върху местната власт. Обаче имаше толкова бедни провинции и това се знаеше, че не предполагаха изобщо, че с цената дори на най-големи усилия те ще могат да подсигурят средства за половината път на своите делегати или по-скоро за четвъртината от пътя, който трябваше да изминат, понеже беше необходимо не само да дойдат в Париж, но и да се върнат.
Но си правеха сметката без обществения ентусиазъм. Правеха си сметка без подялбата на разноските, в която богатите даваха по два пъти — веднъж за себе си и веднъж за бедните. Правеха си сметка без гостоприемството, без виковете по протежение на пътя: „Французи, отворете вратите си, ето ги братята ви, които идват от покрайнините на Франция!“ И този последен вик не намери нито едни глухи уши, нито една затворена врата. Вече нямаше чужденци, нямаше непознати. Навсякъде имаше французи, роднини, братя. При нас, пътници за големия празник! Елате, национални гвардейци! Елате, войници! Елате моряци! Влезте при нас. Ще намерите бащи и майки, съпруги, чиито синове и съпрузи намират другаде гостоприемството, което ние ви предлагаме!
За онзи, който би могъл да се пренесе като Христос, не на най-високата планина в света, но на най-високата планина във Франция, би било прекрасно зрелище да види тези триста или четиристотин хиляди граждани да вървят към Париж като лъчи на звезда, вливащи се в центъра.
И от кого бяха водени тези пилигрими на свободата? От старците, от бедните войници от Седемгодишната война239, от подофицерите от Фонтьоноа, от офицерите, произведени по заслуги, на които е бил необходим цял един живот на тежък труд, смелост и преданост, за да стигнат до еполета на лейтенант или до двата еполета на капитан. Бедни миньори, които са били принудени да разбиват с чело гранитната стена на стария военен режим. От моряци, които бяха завоювали Индия с Бюси и Дюплейкс и които я бяха загубили с Лали-Толендал. Живи развалини, премазани от оръдията по бойните полета, похабени от морските приливи и отливи. През последните дни осемдесетгодишните хора изминаваха разстояния от по десет-дванайсет левги, за да пристигнат навреме, и пристигнаха.
239
През 1756 г., узнавайки за френско-австрийския съюз, пруският крал Фридрих II напада Саксония, с което започва Седемгодишната война. След нея Франция се лишава от северноамериканските колонии и от колониите в Индия в полза на Англия. В Европа войната се развива с променлив успех и независимо от някои неуспехи на Фридрих II войната предвещава бъдещото издигане на прусаците като първостепенен фактор в Централна Европа — бел.ред