О, сир, сир! Защо и този път не пожелахте да се закълнете над олтара?
21 юни щеше да даде отговор за 14 юли. Верен щеше да каже отговора на загадката от Марсово поле… Но лъжлива или истинска, клетвата предизвика не по-малък пламък и гръм.
Стоте оръдия изгърмяха така, както за Лафайет и за председателя на Националното събрание. И салютът в департаментите разнесе за трети път заплашителното известие до кралете в Европа: „Внимавайте, Франция е на крак! Внимавайте, Франция иска да бъде свободна и като онзи римски посланик, който носеше в една гънка на плаща си мира и войната, и тя е готова да разтърси наметалото си над света!“
69.
Тук се танцува!
Настъпи часът на радостта за множеството. Мирабо забрави за миг кралицата, Бийо забрави за миг Катрин. Кралят се оттегли сред всеобщи овации. Събранието се върна в заседателната си зала, придружено от същото шествие, което бе дошло на идване.
Що се отнася до знамето, дадено от град Париж на ветераните от армията, — казва „Историята на Революцията от двама приятели на свободата“ — беше постановено то да остане окачено под свода на Събранието като паметник за бъдещите законодатели от щастливото време, което честваха, и „като истински знак за войските, че са подчинени на двете власти и че не могат да го издигнат без тяхното взаимно съгласие“.
Шапелие, по чието предложение беше приет този декрет, дали бе предвидил 27 юли, 24 февруари и 2 декември244?
Дойде нощта. Сутринта празникът беше на Марсово поле, вечерта се пренесе на Бастилията.
Осемдесет и три дървета, толкова, колкото бяха департаментите, представляваха, покрити с листата си, осемте кули на крепостта, върху чиито основи бяха посадени. Гирлянди от светлини съединяваха дърво към дърво. По средата се издигаше гигантска мачта, носеща знаме, върху което се четеше думата „свобода“. Близо до рововете, в една гробна яма, оставена нарочно, бяха закопани железата, веригите и решетките на Бастилията и знаменитият барелеф на часовника, представляващ оковани роби. Освен това бяха оставили да зеят, осветявайки ги по зловещ начин, килиите, които бяха погълнали толкова сълзи и задушили толкова стенания. Най-накрая, когато, привлечен от музиката, която отекваше сред листака, човек проникнеше до мястото, където някога се намираше вътрешният двор, намираше една силно осветена бална зала, над чийто вход се четяха думите, които не бяха нищо друго, освен сбъдване на предсказанието на Калиостро:
При една от хилядите маси, поставени около Бастилията, под импровизираната сянка, която представяше старата крепост почти толкова точно, колкото и малките камъчета, издялани от господин архитекта Палоа, двама души възстановяваха силите си, изчерпани от цял ден маршове, контрамаршове и маневри. Те имаха пред себе си един огромен салам, един хляб от четири ливри и две бутилки вино.
— Ах, Бога ми! — каза, опразвайки на една глътка чашата си, по-младият от двамата, който носеше униформа на капитан от Националната гвардия, докато другият, поне два пъти по-възрастен от него, носеше костюм на федерат. — Бога ми! Хубаво нещо е да хапнеш, когато си гладен, и да пийнеш, когато си жаден.
После, след една пауза:
— Ама вие май не сте нито гладен, нито жаден, бай Бийо?
— Ядох и пих — отвърна онзи — и вече не съм нито гладен, нито жаден, освен за едно нещо…
— За какво?
— Ще ти кажа това, приятелю Питу, когато дойде времето да седна на масата.
Питу не видя никаква злоба в отговора на Бийо. Бийо беше пил малко и беше ял малко въпреки умората от деня и глада, който докарваше тя, както казваше Питу. Но откакто заминаха от Виле-Котре за Париж и през петте дни или по-скоро през петте нощи, в които работиха на Марсово поле, Бийо все така беше ял и пил твърде малко.
Питу знаеше, че някои неразположения, без иначе да бъдат опасни, отнемаха временно апетита и на най-силните организми и всеки път, когато забележеше колко малко яде Бийо, той го питаше защо не яде, въпрос, на който Бийо отговаряше, че не му се яде. Отговорът задоволяваше Питу.
Само че имаше едно нещо, което пречеше на Питу, и то не беше въздържаността на стомаха на Бийо. Всеки е свободен да яде по-малко или никак. Впрочем колкото по-малко ядеше Бийо, толкова повече оставаше за Питу. Пречеше му пестеливостта в приказките на арендатора.
Когато Питу се хранеше в компания, обичаше да говори. Той бе забелязал, че без речта да пречи на гълтането, тя подпомага храносмилането, и това му наблюдение беше пуснало такива дълбоки корени в ума му, че когато Питу се хранеше сам, пееше.
244
27 юли 1830 г., 24 февруари 1848 г., 2 декември 1851 г.: държавни преврати, извършени от изпълнителната власт, за да бъде унищожена законодателната — бел.ред.