— Никой — отвърна арендаторът така лаконично, както и първия път.
— По дяволите! — каза си Питу, след като изчака секунда. — Изглежда, като че проявява пристрастие!… Хайде! Да открием огън за трети път.
Тогава, вече съвсем на висок глас, подхвана:
— Ама кажете, бай Бийо, кой би могъл да повярва, когато превзехме Бастилията, че точно една година след превземането й аз ще съм капитан, че вие ще сте федерат и че двамата ще вечеряме, най-вече аз, в една Бастилия от листак, която ще бъде посадена точно на мястото, където беше построена другата? Нали! Кой би могъл да помисли това?
— Никой — повтори Бийо с още по-мрачен вид от предишните два пъти.
Питу разбра, че няма начин арендаторът да се разприказва, но се утеши с мисълта, че няма никакви ограничения върху правото да си приказва сам. Така че той продължи, оставяйки на Бийо правото да му отговаря, ако това би му направило удоволствие.
— Когато си помисля, че измина точно една година откакто влязохме в Кметството; че вие хванахте господин Дьо Флесел — бедният господин Дьо Флесел, къде ли е сега? Където е Бастилията! Та като помисля, че хванахте господин Дьо Флесел за яката; че го накарахте да даде барута, докато аз пазех на вратата, и освен барута една бележка до господин Дьо Лоне; че след като барутът беше раздаден, ние оставихме господин Марат, който отиваше в Инвалидите246, за да се върнем при Бастилията; че при Бастилията срещнахме господин Гоншон, Мирабо на народа, както го наричаха… Знаете ли какво е станало с господин Гоншон, бай Бийо? Хей! Знаете ли какво е станало с него?
Този път Бийо се задоволи да поклати отрицателно глава.
— Не знаете ли? — продължи Питу. — Нито пък аз. Може би същото, което е станало с Бастилията, което е станало с господин Дьо Флесел, което ще стане с всички нас — добави философски Питу. — Pulvis es et in pulveren revertis247. Като си помисля, че вие влязохте през вратата, която беше там и която вече я няма, след като накарахте господин Майар да напише върху ковчежето знаменитото възвание, което аз трябваше да прочета на народа, ако не се появяхте отново; когато си помисля, че там, където са всичките окови и вериги, в онази голяма дупка, която прилича на ров, вие срещнахте господин Дьо Лоне! Бедният човек! Още го виждам със сивата му ленена дреха, тривърхата му шапка, червената панделка и бастун с шпага в него. Още един, който е отишъл да се присъедини към господин Дьо Флесел! Когато си помисля, че този господин Дьо Лоне ви беше накарал да огледате Бастилията от основите до върха, беше ви накарал да я проучите, да я измерите… Стени с дебелина трийсет стъпки при основата и петнайсет стъпки при върха! Че сте се качили с него на кулите и дори сте го заплашили, ако не е послушен, да се хвърлите заедно с него от кулата; когато си помисля, че слизайки, той ви е показал онова оръдие, което десет минути по-късно щеше да ме изпрати там, където е онзи беден господин Дьо Флесел и където е и самият беден господин Дьо Лоне, ако не бях намерил едно ъгълче, където да се скрия. И като си помисля най-накрая как като видяхте всичко това, вие казахте, сякаш ставаше дума да се изкатери някоя плевня със сено, някой гълъбарник или вятърна мелница: „Приятели, да превземем Бастилията!“, и че ние превзехме тази знаменита Бастилия, така добре я превзехме, че ето днес си седим там, където беше тя, хапвайки си салам и пиейки бургундско вино на мястото на кулата, която наричаха трета Бертодиер248, в която беше затворен господин доктор Жилбер! Какво странно нещо! И като си помисля за цялата тази гюрултия, за всички тези викове, за всички тези слухове, за всичкия този шум… Я чуйте! — каза Питу по повод на шума. — Какво е това? Кажете де, бай Бийо, нещо става или минава някой. Всички стават, всички тичат. Ама елате, бай Бийо, хайде, елате!
246
Дом на инвалидите в Париж, построен през 1670 г. по инициатива на Луи XIV, за да подслонява военноинвалиди. Изграден по проект на Брюан, домът е завършен от архитекта Жюл Ардуен-Мансар, автор на монументалния купол и на капелата „Свети Луи“, в която през 1840 г. са положени тленните останки на Наполеон I. От 1896 г. тук се намира Музеят на армията — бел.ред.
248
Кулата Бертодиер и Кулата на свободата са увенчавали стената, гледаща към Париж; във „Виконт Дьо Бражелон“ затворникът от Бастилията също е хвърлен в кулата Бертодиер — бел.фр.изд.