Кралицата с обезумял от ужас поглед бе проследила агонията на тази свещ. Тя се задъхваше все повече и протегнатите й ръце се приближаваха все повече към свещника и гаснещата свещ. И когато тя угасна, кралицата затвори очи, облегна се назад в креслото и прокара ръце по челото си, което й се стори обляно в пот.
Тя остана със затворени очи за около десет минути и когато отново ги отвори, с ужас забеляза, че и светлината на третата свещ започваше да се променя като тази на първите две.
В първия момент Мария-Антоанета помисли, че сънува и че е в плен на някаква гибелна халюцинация. Опита се да стане, но й се стори, че е завързана към креслото. Опита се да извика кралската дъщеря, която се беше събудила десет минути по-рано за втората молитва. Но гласът й замря в гърлото. Опита се да обърне глава, но тя остана неподвижна, сякаш тази трета угасваща свещ бе приковала погледа и дъха й. По същия начин, както първата беше сменила цвета си, и третата се оцвети различно, изсветля, удължи се, разклати се отдясно наляво, после отляво надясно и угасна.
Тогава ужасът предизвика такова усилие у кралицата, че гласът й се върна. Благодарение на него тя искаше да си върне смелостта, която й липсваше.
— Не се притеснявам — каза тя силно — от това, което се случи с тези три свещи. Но ако и четвъртата угасне като другите три, о, нещастие! Нещастие за мен!
Изведнъж, без да мине през фазите, през които преминаха другите, без да се промени цветът на пламъка й, без да се удължава или поклаща, сякаш крилото на смъртта я бе докоснало, четвъртата свещ угасна49.
Кралицата извика, стана, завъртя се два пъти, размахвайки ръце в мрака и припадна.
Когато шумът от падането на тялото й на паркета отекна, вратата се отвори и на прага се появи Андре, облечена в батистения си пеньоар, бледа и мълчалива като сянка.
Тя спря за миг. Стори й се, че сред този мрак се носеше нещо като пара. Тя се заслуша, защото й се стори, че чу шумолене от гънките на плащеница.
После, като сведе поглед, тя забеляза повалената на земята кралица, просната и в безсъзнание.
Тя направи крачка назад, сякаш първоначалната й мисъл беше да се оттегли. Но веднага, като заповяда на самата себе си, без да каже дума, без да попита — въпрос, който впрочем би бил излишен, без да попита кралицата какво й е, и със сила, която човек не би предположил, че притежава, ръководена само от двете свещи, които осветяваха нейната стая и чиято светлина стигаше до стаята на кралицата, тя я занесе на леглото й.
После извади шишенце соли от джоба си и го поднесе към ноздрите на кралицата.
Но въпреки ефикасността на тези соли загубата на съзнание бе толкова дълбока, че чак след десет минути се чу как кралицата въздъхва.
При тази въздишка, която беше знак, че господарката се връща към живота, Андре отново пожела да се оттегли.
Но и този път, както и предишния, чувството за дълг, което имаше голяма власт върху нея, я задържа.
Тя изтегли само ръката си изпод главата на Мария-Антоанета, която беше повдигнала, за да не може нито една капка от този разяждащ оцет, в който бяха облени солите, да не потече по лицето или гръдта на кралицата. Със същото движение тя издърпа ръката си, която държеше шишенцето.
Но тогава главата отново падна на възглавницата. След като шишенцето беше отдалечено, кралицата сякаш изпадна в още по-дълбоко безсъзнание от това, от което явно прояви желание да излезе.
Андре, безпристрастна и почти неподвижна, я повдигна отново, поднесе отново шишенцето със соли, което й подейства.
По тялото на кралицата премина тръпка, тя въздъхна, отвори очи. Възвърна си мисълта, спомни си за зловещото предзнаменование и като усети, че има жена до нея, тя обви с ръце врата й и извика:
— О! Защитете ме! Спасете ме!
— Ваше Величество няма нужда от защита, когато се намира сред приятели — отговори Андре, — и сега вече ми се струва, че излязохте от безсъзнанието, в което бяхте изпаднали.
— Графиня Дьо Шарни! — извика кралицата и пусна Андре, която беше прегърнала и която първоначално дори отблъсна.
Нито това движение, нито чувството, което го беше провокирало, не убягнаха на Андре.
Но в този момент тя остана неподвижна до равнодушие.
После, като отстъпи назад, попита:
— Ще заповяда ли кралицата да й помогна да се съблече?
— Не, графиньо, благодаря — отговори кралицата с променен глас. — Ще се съблека сама… Върнете се в стаята ви, сигурно имате нужда да поспите.
— Ще се прибера не за да спя, а за да бдя над съня на Ваше Величество — отговори Андре.
49
Сцената със свещите е взета от мадам Кампан, „Спомени“, книга Първа, гл. XIII, която се случва във Версай към края на месец май 1789 г. — бел.фр.изд.