Питу повдигна Бийо, пъхайки ръка под неговата, и двамата, Питу с любопитство, а Бийо с безразличие, се запътиха по посоката, от която идваше тази глъчка.
Глъчката беше по повод на един човек, който имаше рядката привилегия да вдига шум навсякъде при преминаването си. Сред шушуканията се чуха викове: „Да живее Мирабо!“, нададени от мощните гърди на онези, които последни променят убеждението си относно хората, които веднъж вече са приели.
А това наистина беше Мирабо, който, водейки под ръка една жена, бе дошъл да посети новата Бастилия и, бидейки разпознат, беше предизвикал цялата глъчка. Жената беше забулена с воал.
Всеки друг освен Мирабо би се стреснал от вълнението, което се надигаше пред него, и най-вече чувайки сред силните викове на прослава няколко закани. Те бяха, в края на краищата, като онези викове, които следваха колесницата на римския триумфатор, казвайки му: „Цезаре, не забравяй, че си смъртен!“.
Но за него, човека на бурите, който, подобно на птицата буревестник, сякаш се чувстваше добре само сред гръмотевици и светкавици, не представляваше проблем да пресече през цялото това множество с усмихнато лице, спокоен поглед и повелителни жестове, държейки под ръка непознатата жена, която потреперваше под повея на неговата ужасна популярност.
Несъмнено приличаше на Семела, пожелала да види Зевс, която светкавицата е готова да погълне249.
— А, господин Дьо Мирабо! — каза Питу. — Виж, това там господин Дьо Мирабо ли е, Мирабо на благородниците? Спомняте ли си, бай Бийо, че почти на същото място видяхме господин Гоншон, Мирабо на народа, и че ви казах: „Не зная как изглежда Мирабо на благородниците, но този на народа е твърде грозен.“ Е, добре, знаете ли, че днес, когато съм видял и двамата — и единият, и другият ми се струват твърде грозни. Но това не ни кара да почитаме по-малко великия човек…
И Питу се качи на един стол, от него на една маса, окачи триъгълната си шапка на върха на шпагата си, викайки:
— Да живее господин Дьо Мирабо!
Бийо не показа никакви признаци на симпатия или антипатия. Той просто скръсти двете си ръце върху могъщата си гръд и промърмори с мрачен глас:
— Казват, че е предал народа.
— Ами! — рече Питу. — Разправят същото за всички велики хора от древността, от Аристид250, та чак до Цицерон.
И с глас, по-силен и по-звучен от първия път, извика:
— Да живее господин Дьо Мирабо! — докато знаменитият оратор изчезваше, увличайки след себе си вихрушката от хора, глъчка и викове.
— Все едно — каза Питу, скачайки от масата, — беше ми много приятно да видя господин Дьо Мирабо… Хайде да допием втората си бутилка и да довършим салама, бай Бийо.
И той помъкна арендатора към масата, където ги очакваха остатъците от яденето, погълнато почти изцяло единствено от Питу, когато забелязаха, че до масата им е приближен трети стол и на него седи човек, който, изглежда, ги чакаше.
Питу погледна Бийо, който гледаше непознатия.
Вярно е, че денят беше ден на побратимяване, което, следователно, позволяваше известна фамилиарност между съграждани. Но в очите на Питу, който не беше допил втората бутилка и не беше довършил салама си, това беше толкова голяма фамилиарност, колкото онзи непознат играч проявил спрямо рицаря Дьо Грамон251.
И все пак онзи, когото Хамилтън нарича „малката тиква“, поискал прошка от рицаря Дьо Грамон за „голямата фамилиарност“, докато непознатият не искаше прошка за нищо нито от Бийо, нито от Питу, а напротив — гледаше ги с насмешка, която изглежда му беше присъща.
Несъмнено Бийо не беше в настроение да понесе този поглед без обяснение, защото тръгна бързо напред към непознатия. Но преди арендаторът да си бе отворил устата или да беше направил някакъв жест, непознатият направи масонски знак, на който Бийо отговори.
Тези двама души не се познаваха, наистина, но бяха братя.
Инак непознатият беше облечен, както и Бийо, в костюм на федерат. Само по някои промени в костюма арендаторът позна, че този, който го носи, през този ден трябва да е бил част от онази малка групичка чужденци, която следваше Анахарсис Клооц и която на празника представляваше делегацията на човешкия род.
След знака, направен от непознатия, и отговора от страна на Бийо, Бийо и Питу седнаха на местата си. Бийо дори склони глава във вид на поздрав, докато Питу се усмихваше благосклонно. Все пак, тъй като и двамата сякаш питаха непознатия с погледите си, трябваше той пръв да вземе думата.
— Вие не ме познавате, братя — каза той, — обаче аз ви познавам и двамата.
Бийо изгледа втренчено чужденеца, а Питу, като по-експанзивен по природа, се провикна:
249
Семела или Тиона в древногръцката митология е дъщерята на тиванския цар Кадъм и Хармония (дете на Арес и Афродита), която изкушава Зевс, а от връзката им се ражда Дионис. Според мита Хера от ревност скроила план, според който Семела вижда лице в лице Зевс и умира, погубена от гръмотевица, раждайки преждевременно детето. Зевс пришил недоносеното бебе към бедрото си, а когато дошло времето се родил Дионис — веселия бог на виното и плодородието. Когато Дионис пораснал, извел майка си от царството на Хадес и Семела, под името Тиона, станала една от богините, обитаващи Олимп. — бел.ред.
250
Аристид — атински държавник и пълководец (ок. 540 — 467 пр. Хр.); участва в Гръцко-персийските войни. Противник на Демистокъл; един от организаторите на Делоския морски съюз — бел.ред.