— Хайде де! Наистина ли ни познавате?
— Познавам те, капитан Питу — каза чужденецът. — И теб, арендаторе Бийо.
— Точно така — каза Питу.
— Защо си толкова мрачен, Бийо? — попита чужденецът. — Да не би защото като победител от Бастилията, където ти влезе пръв, забравиха да ти окачат на ревера медал за 14 юли и да ти окажат днес почести, каквито оказаха на господата Майар, Ели и Юлен?
Бийо се усмихна презрително.
— Ако ме познаваш, братко — каза той, — би трябвало да знаеш, че подобни глупости не могат да натъжат сърце като моето.
— Тогава да не би защото поради душевно благородство си се опитал напразно да се противопоставиш на убийствата на Дьо Лоне, на Фулон и Бертие?
— Направих, каквото можах според силите си, за да не се допуснат тези престъпления — каза Бийо. — Виждал съм неведнъж в сънищата си онези, които станаха жертва, и нито на един от тях не му е хрумнало да ме обвинява.
— Да не би защото, връщайки се във фермата след пети и шести октомври, си открил хамбарите празни и земята запусната?
— Аз съм богат — отвърна Бийо. — Не ми пука за изгубената реколта!
— Тогава — каза непознатият, гледайки Бийо право в лицето, — значи е заради дъщеря ти Катрин?
— Тихо! — каза арендаторът, хващайки ръката на непознатия. — Да не говорим за това.
— Защо пък не — каза непознатият, — ако ти говоря, за да ти помогна в отмъщението?
— Тогава — каза Бийо, побледнявайки и усмихвайки се едновременно, — това е друго нещо… Да поговорим.
Питу не мислеше повече нито за яденето, нито за пиенето. Той гледаше непознатия така, както се гледа магьосник.
— И — каза чужденецът, усмихнат, — как трябва да стане твоето отмъщение? Кажи. Нима най-неблагородно, опитвайки се да убиеш един индивид, както поиска да направиш?
Бийо пребледня. Питу усети тръпка да пробягва по цялото му тяло.
— Или пък преследвайки цяла една каста?
— Преследвайки цялата каста — отвърна Бийо, — защото престъплението на един е престъпление на всички. И господин Жилбер, на когото се оплаках, ми каза: „Бедни Бийо, това, което е постигнало теб, е постигнало вече стотици хиляди бащи! Какво биха правили младите благородници, ако не отвличаха дъщерите на хората от народа, и старите, ако не ядяха парите на краля?“
— А! Жилбер е казал това?
— Вие познавате ли го?
Непознатият се усмихна.
— Познавам всички хора — каза той, — както познавам теб, Бийо, арендаторът от Писльо; както познавам Питу, капитана на Националната гвардия в Арамон; както познавам виконт Изидор дьо Шарни, сеньор на Бурсон; както познавам Катрин.
— Казах ти вече да не произнасяш това име, братко.
— И защо така?
— Защото Катрин вече я няма.
— Какво е станало с нея?
— Тя е мъртва!
— Ама не, не е мъртва, бай Бийо — провикна се Питу, — понеже…
И несъмнено щеше да добави: „Понеже знам къде е и я виждам всеки ден“, когато Бийо повтори с глас, нетърпящ възражение:
— Тя е мъртва!
Питу се поклони. Той бе разбрал.
Макар и жива за останалите, Катрин беше мъртва за своя баща.
— Аха! — каза непознатият. — Ако бях Диоген, щях да угася фенера си252 — мисля, че съм срещнал Човек.
После стана и предложи ръката си на Бийо.
— Братко — каза той, — ела да се поразходим, докато този добър момък довърши бутилката с вино и салама си.
— На драго сърце — каза Бийо, — защото вече започвам да разбирам какво ще ми предложиш.
И като пое ръката на непознатия, каза на Питу:
— Почакай ме тук, ще се върна.
— Ама, бай Бийо — каза Питу, — ако ви няма дълго време, ще се отегча! Не ми остава повече от половин чаша вино, парче салам и филийка хляб.
— Така да бъде, добри ми Питу — каза непознатият. — Знам размерите на апетита ти и ще ти бъде изпратено нещо, което да те накара да имаш търпение да ни чакаш.
И наистина едва непознатият и Бийо бяха изчезнали зад ъгъла на една от стените от зеленина, когато един нов салам, втори хляб и трета бутилка вино украсиха масата на Питу.
Питу не разбираше нищо от станалото току-що. Той беше едновременно много учуден и много обезпокоен. Но и учудването и безпокойството, както общо взето и всички други вълнения, разяждаха стомаха на Питу.
Питу беше толкова учуден и обезпокоен, че изпита неустоима нужда да окаже чест на запасите, които току-що му бяха донесени, и той се беше отдал на тази си нужда с пламенността, която познаваме, когато Бийо се появи отново сам и се върна тихичко, въпреки че челото му бе осветено от един проблясък, който приличаше на радост, и зае мястото си на масата срещу Питу.
252
Според преданията древногръцкият философ Диоген е ходел и през деня със запален фенер, търсейки с него… Човека — бел.ред.