Председателят го разгледа за миг с внимание, преди да започне да го разпитва. Но този поглед, в който бяха смесени учудване и любопитство, не можа да накара младежа да сведе своя втренчен поглед. Той чакаше.
— Какво е името ти сред непосветените?
— Антоан Сен-Жюст253.
— Какво е името ти сред избраниците?
— Смирение.
— Къде видя светлината?
— В ложата на Хуманитариите в Лаон.
— На каква възраст си?
— Пет години.
И кандидатът направи един знак, показващ, че е другар сред франкмасоните.
— Защо искаш да изкачиш едно стъпало и да бъдеш приет сред нас?
— Защото е в същността на човека да се домогва до висините и защото във висините въздухът е по-чист и светлината по-блестяща.
— Имаш ли образец?
— Философът от Женева, човекът на природата, безсмъртният Русо.
— Имаш ли кръстници?
— Да.
— Колко?
— Двама.
— Кои са?
— Робеспиер-старши и Робеспиер-младши.
— С какво чувство ще вървиш по пътя, който искаш да ти открия?
— С вяра.
— Къде трябва да отведе този път Франция и света?
— Франция до свободата, а света до освобождението.
— Какво ще дадеш ти, за да стигнат Франция и светът до тази цел?
— Живота си. Това е единственото нещо, което притежавам, след като вече раздадох това, което имах.
— И така ти ще вървиш и ще се задължиш според силите и възможностите си да накараш всички, които те заобикалят, да вървят по този път на свобода и освобождение?
— Ще вървя и ще накарам всички, които ме заобикалят, да вървят по този път.
— И така, според силите и възможностите си ще отстраняваш всяко препятствие, което срещнеш по пътя си?
— Ще го отстранявам.
— Свободен ли си от всякакви задължения или ако си поел някакво задължение, което да противоречи на обещанията, които току-що даде, ще прекратиш ли да го изпълняваш?
— Аз съм свободен.
Председателят се обърна към шестимата маскирани мъже.
— Братя — каза той, — чухте ли го?
— Да — отвърнаха едновременно и шестимата членове на върховния кръг.
— Каза ли той истината?
— Да — пак отвърнаха те.
— Готов ли си да дадеш обет? — попита председателят кандидата.
— Готов съм — отвърна Сен-Жюст.
Тогава, дума по дума, председателят повтори обета, който вече беше издиктувал на Бийо, и при всяка пауза на председателя Сен-Жюст отговаряше с твърдия си пронизителен глас:
— Заклевам се!
След като завърши даването на обета, същата врата се отвори под ръката на невидимия брат и със същата недодялана и автоматична крачка, с която беше влязъл, Сен-Жюст се оттегли, не оставяйки очевидно след себе си нито съмнение, нито съжаление. Председателят изчака, за да даде време на вратата на криптата да се затвори, и каза с висок глас:
— Номер трети.
Килимът се повдигна за втори път и третият кандидат за посвещение се появи.
Той беше, както казахме, четирийсет-четирийсет и две годишен мъж, зачервен като рак, излъчващ с цялата си личност, въпреки онези знаци на простота, аристократичност, към която се примесваше не зная какъв дъх на англомания, видим от пръв поглед.
Костюмът му, макар и елегантен, притежаваше малко и от онази строгост, която започваха да възприемат във Франция, но чийто истински извор беше в отношенията, които имахме отскоро с Америка. Походката му, без да е олюляваща се, не беше нито твърда, като тази на Бийо, нито недодялана, като тази на Сен-Жюст. Само че в походката му и във всичките му обноски прозираше едно известно колебание, което, изглежда, му беше присъщо.
— Приближи се — каза председателят.
Кандидатът се подчини.
— Какво е името ти сред непосветените?
— Луи-Филип-Жозеф, херцог Д’Орлеан.
— Какво е името ти сред избраниците?
— Егалите254.
— Къде видя светлината?
— В ложата на Свободните хора в Париж.
— Каква е възрастта ти?
— Вече нямам възраст.
И херцогът направи масонски знак, който показваше, че е облечен в достойнството на розенкройцер.
— Защо желаеш да бъдеш приет между нас?
— Защото, след като винаги съм живял сред великите, желая най-накрая да живея сред хората. Защото, след като винаги съм живял между врагове, желая най-накрая да живея сред братя.
253
Луи-Антоан Сен-Жюст (1767 — 1794) — един от най-известните дейци на Великата френска революция, в политическата си кариера залага на якобинската диктатура, достигнала върхово развитие по това време във Франция (IX.1792 — VII.1794); един от основните якобински идеолози, близък до Максимилиан Робеспиер — бел.ред.
254
Egalite (фр.) — равенство. Предаваме прякора без превод, тъй като е добил гражданственост по времето на революцията и самият херцог Д’Орлеан се е наричал и е държал да го наричат просто „гражданинът Егалите“ — бел.прев.