— Аз бях там!
— Добре — каза ораторът. — Другите са мъртви или, разпръснати по земното кълбо, работят за общото дело, свято дело, защото е дело на цялото човечество. Има вече двайсет години, откакто това дело, което ще проследим през различните му периоди, беше едва наченато. Тогава светлината, която ни огрява, беше едва в изгрева си и най-твърдите погледи не виждаха бъдещето, освен през облаците, през които може да проникне само погледът на избраниците. На това събрание ще обясня по какво чудо смъртта, която не е нещо друго за човека, освен забрава за изминалото време и отминалите събития, не съществува за мен, или по-скоро от двайсет века насам ме полага трийсет и два пъти в гроба, без различните тела, ефимерни наследници на моята безсмъртна душа, да изпитат тази забрава, която, както ви казах, е самата истинска смърт. Така че аз успях да проследя през вековете развитието на словото Христово и да видя как народите бавно, но сигурно преминават от робство към крепостничество и от крепостничество към онова състояние на ламтеж, което предшества свободата. Както нощните звезди, които бързат и които, преди слънцето да е залязло, вече блестят по небето, ние видяхме последователно различни малки народи от нашата Европа да опитват свободата: Рим, Венеция, Флоренция, Швейцария, Генуа, Пиза, Лука, Арецо, тези градове от Юга, където цветята се разтварят по-бързо, където плодовете узряват по-рано, опитаха да създадат републики, от които две или три надживяха времето и предизвикват и днес лигата на кралете. Но всички тези републики бяха опетнени от първородния грях — едни бяха аристократични; други бяха олигархични; трети бяха деспотични. Генуа например, една от тези, които оцеляха, е маркиза. Жителите й, прости граждани в нея, са всичките благородници извън стените й. Само Швейцария има няколко демократични институции. Но нейните незабележими кантони, изгубени сред планините, не могат нито да послужат за пример, нито да помогнат на човешкия род. Значи не това ни е необходимо: трябва ни една голяма страна, която не да получи подтик, а да го даде. Един огромен механизъм, към който Европа да се прикачи. Една планета, която, възпламенявайки се, може да освети света!…
Одобрително мърморене премина през събраните. Калиостро подхвана с вдъхновен вид:
— Попитах Бога, създателя на всяко нещо, мотора на всяко движение, извора на всякакъв напредък, и видях пръст, който ми сочеше Франция. И наистина Франция е страна, католическа от II век, национална от XI, единна от XVI век. Франция, която самият Господ нарече най-голямата си дъщеря — несъмнено, за да има правото във велики часове да я качи на кръста на човечеството, както направи с Христос, — Франция, след като бе използвала всички форми на монархическо управление, феодализъм, сеньорство и аристокрация; Франция ни изглеждаше най-способна да понесе и да отвърне на нашето влияние и ние решихме, водени от небесния лъч, както израилтяните са били водени от огнения стълб, че Франция първа ще бъде свободна. Хвърлете един поглед към Франция отпреди двайсет години и ще видите, че трябваше да имаме велика дързост или по-скоро върховна вяра, за да предприемем подобно дело. Франция преди двайсет години беше все още, макар и в дебилните ръце на Луи XV, Франция на Луи XIV, сиреч едно голямо аристократично кралство, където благородниците имаха всякакви права, богатите имаха всякакви привилегии. Начело на тази държава стоеше един човек, който представляваше всичко най-възвишено и най-низко, най-голямо и най-малко, Бог и народ. Този човек можеше с една дума да ви превърне в богаташ или бедняк, в щастливец или нещастник, свободен или затворник, в жив или в мъртъв. Този човек имаше трима малки синове, трима млади принцове, призвани да го наследят. Случайността направи така, че този, който беше посочен от природата за негов наследник, би бил посочен и от гласа народен, ако имаше такъв по онова време. Казват, че бил добър, справедлив, честен, безкористен, образован, почти философ. За да се ликвидират завинаги катастрофалните войни, които подпалиха в Европа фаталното наследство на Карлос IV, му избраха за жена дъщерята на Мария-Терезия. Двете велики нации, които са истинските противовеси на Европа — Франция на брега на Атлантическия океан и Австрия на брега на Черно море — щяха да бъдат неразривно свързани. Това беше пресметнато така от Мария-Терезия, първия политически ум на Европа. Така че в този момент Франция, облегната на Австрия, на Италия и на Испания, ще влезе в едно ново и желано царство, което ние избрахме не за да направим Франция първа измежду кралствата, а да издигнем французите като първи измежду народите. Само че се питахме кой ще влезе в леговището на лъва, кой Тезей255, воден от светлината на вярата, ще премине по завоите на огромния лабиринт и ще се срази с кралския минотавър. Отговорих: „Аз!“ После, понеже няколко горещи глави, няколко неспокойни натури попитаха колко време ще ми трябва, за да завърша първата част от делото, което разделих на три части, аз поисках двайсет години. Развикаха се. Разбирате ли добре? Те бяха роби или крепостни от двайсет века насам, а се развикаха, когато поисках двайсет години, за да направя хората свободни!
255
Според мита цар Минос имал хубава дъщеря Ариадна и син чудовище, роден с човешко тяло, но с глава на бик, наречен Минотавър. Той живеел в лабиринт и събирал непосилен данък. Много герои се опитвали да премахнат Минотавъра, но не успявали. При поредното плащане на данъка Тезей, синът на атински цар, влиза в лабиринта и убива Минотавъра. С помощта на нишката от кълбото с прежда, което му дава влюбената в него Ариадна, Тезей успява да се измъкне от лабиринта — бел.ред.