Ето защо човекът, роден самотен като лисицата или дивата коза, усамотен като орела, се е обединил в семейства, събрали се в племена, образуващи народите. Така че както ви казах, братя, индивидът, който се изолира, има право само на независимост, докато, напротив, хората, които се обединяват, имат право на свобода.
Свободата! Тя изобщо не е примитивна и уникална като златото субстанция. Тя е цвете, тя е плод, тя е изкуство, тя е един продукт в края на краищата. Трябва да я отгледаш, за да разцъфти и узрее. Свободата е правото на всеки да прави за благото на интереса си, за удовлетворението си, за добруването си, за забавлението си, за славата си, всичко онова, което не накърнява интересите на останалите. Свободата е изоставяне на една част от индивидуалната независимост, за да се поставят основите на общата свобода, от която всеки на свой ред може да черпи в равна степен. Свободата, в края на краищата, е нещо повече от всичко това — тя е задължение, поето пред лицето на света, да не се ограничават светлината, прогресът и привилегиите, които са овладени в егоистичния кръг на един народ, една нация, една раса; напротив — да бъдат разпръсквани с пълни шепи — било от индивида, било от обществото — всеки път, когато някой беден индивид или бедно общество ви поискат да споделите с тях съкровището си. И не се бойте, че ще го изчерпате това съкровище, тъй като свободата има онази божествена привилегия да се умножава със същата разточителност, подобна на делтата на големите реки, които напояват земята и които са много по-пълноводни при устието си, отколкото при извора си. Ето какво е свободата, манна небесна, на която всеки има право и която народът, избран да падне тя върху него, трябва да сподели с всеки народ, поискал своята част… Такава е свободата, както аз я схващам — продължи Калиостро, без дори да удостои с директен отговор онзи, който го бе запитал. — Да преминем към равенството.
Мощен шепот на одобрение се надигна чак до сводовете, обгръщайки оратора с онази ласка, която е по-сладка от всичко, ако не на сърцето, то поне на гордостта на човека — популярността.
Но той, сякаш привикнал на тези човешки овации, протегна ръка, за да въведе тишина.
— Братя — каза той, — няма да ви обидя, като си помисля, че и един-единствен от вас при тази съблазнителна дума равенство е подразбрал дори за миг равенство в материалния или духовния смисъл. Не, вие много добре знаете, че и едното, и другото равенство противоречат на истинската философия и че дори самата природа е решила въпроса, поставяйки исопа259 близо до дъба, хълма близо до планината, поточето до голямата река, езерото до океана. Всички декрети на света няма да снижат и с един лакът Чимборасо260, Хималаите или Монблан. Всички решения на едно човешко събрание няма да угасят пламъка, светещ над челата на Омир, Данте и Шекспир. На никого не би трябвало да му хрумва тази мисъл, че равенството, установено от закона, ще бъде материално и физическо равенство; че от деня, когато този закон бъде вписан в скрижалите на конституцията, поколенията биха имали ръста на Голиат, доблестта на Сид или гения на Волтер. Не, като отделни индивиди и като цяло, ние прекрасно сме разбрали, че става въпрос чисто и просто за социално равенство. Обаче, братя, какво е социалното равенство?
Равенството! Това е ликвидирането на всички наследствени привилегии. Свободният достъп до всички служби, чинове и рангове. В края на краищата награда за заслуги, за гений, за доблест, а не издръжка на една каста, едно семейство или един род. Така тронът, ако предположим, че остане, ще бъде само най-високият пост, до който може да се издигне най-достойният, докато на по-долните стъпала, според заслугите им, ще се спрат достойните за второстепенни постове, без при това някой да се обезпокои и за миг откъде са тръгнали крале, министри, съветници, генерали, съдии. Така монархията или върховната административна власт, тронът на монарха или председателското кресло вече няма да бъдат наследствена издръжка за някой род: ще има избори. Така сред съветниците, сред военните, в правосъдието няма да има родови привилегии: ще се гледат само способностите. Така ще бъде и с изкуствата, науката, книжовността, никакво облагодетелстване — конкурс. Ето го общественото равенство! После, според степента на образованието, което ще стане безплатно и достъпно за всички, но освен това и принудително за всички, идеите ще пораснат, ще бъде необходимо равенството да се издига заедно с тях. Вместо да остава с крака в калта, равенството трябва да обитава най-високите върхове. Една велика нация като френската трябва да признава само равенство, което възвисява, а не равенство, което принизява. Равенството, което принизява, не е това на титана, а онова на бандита. То не е вече ложето на Прометей, а е леглото на Прокруст261. Ето го равенството!
261
Прокруст — в елинската митология — разбойник, убит от Тезей, който имал навика да кара жертвите си да лягат на леглото му и ако то им било късо, отрязвал стърчащите части, а ако било дълго, разтягал хората — бел.прев.