Жилбер бе твърде квалифициран лекар, за да не установи без помощта на пулса и езика колко тежко е състоянието на Мирабо. Болният беше пред задушаване, дишаше с мъка, лицето му беше подпухнало от задържането на кръвта в дробовете. Той се оплакваше от студенина в крайниците и от време на време жестоката болка изтръгваше от него било въздишка, било вик. Докторът поиска все пак да затвърди мнението си, вече почти оформено, като провери пулса. Пулсът бе конвулсивен и пресеклив.
— Хайде — каза Жилбер, — този път ще е едно нищо, драги графе. Но е време.
И той измъкна от джоба си чантичката с инструменти с онази бързина и спокойствие, които са отличителните знаци на гения.
— Аха! — каза Мирабо. — Ще ми пускате кръв?
— На секундата.
— От лявата или от дясната ръка?
— Нито от едната, нито от другата, дробовете ви са вече твърде задръстени. Ще ви пусна кръв от крака, докато Тейш отиде да потърси в Аржантьой синап и кантариди265, за да ви сложим синапени лапи. Вземете колата ми, Тейш.
— По дяволите! — каза Мирабо. — Изглежда, че както казвате, е време, докторе.
Без да му отговори, Жилбер незабавно пристъпи към операцията и скоро черна и гъста кръв, след като се поколеба за миг, бликна от крака на болния. Облекчението дойде мигновено.
— Ах, проклятие! — каза Мирабо, дишайки по-леко. — Вие сте велик човек, докторе.
— А вие сте велик луд, графе, за да рискувате така един живот, толкова скъп на приятелите ви и на Франция, за няколко часа мнимо удоволствие.
Мирабо се усмихна меланхолично, почти с ирония.
— Ами, драги докторе! — каза той. — Вие преувеличавате онова, което приятелите ми и Франция мислят за мен.
— Честна дума — каза, смеейки се, Жилбер, — великите хора винаги се оплакват от неблагодарността на другите, а всъщност те са неблагодарници. Разболейте се сериозно и утре цял Париж ще бъде под прозорците ви. Умрете вдругиден и цяла Франция ще тръгне на погребалното ви шествие.
— Знаете ли, че това, което ми казвате, е твърде утешително? — отвърна със смях Мирабо.
— Казвам ви го точно защото можете да видите едното, без да рискувате другото, и наистина имате нужда от голяма демонстрация, за да се повдигне духът ви. Оставете ме да ви заведа за два часа до Париж, графе. Оставете ме да кажа на момчето за поръчки на ъгъла на първата улица, че вие сте болен, и ще видите.
— Мислите ли, че мога да бъда преместен в Париж?
— Да, дори още днес… Какво чувствате?
— Дишам по-свободно, главата ми се прочисти, мъглата, която беше пред очите ми, изчезна… Продължават да ме болят вътрешностите.
— О! За това са необходими синапените лапи, драги графе. Кръвопускането свърши своята работа, сега е ред на синапа. А! Ето го и Тейш.
И наистина Тейш влезе още в същия миг, носейки исканите съставки. Четвърт час по-късно, подобрението, предсказано от доктора, настъпи.
— Сега — каза Жилбер — ви оставям да почивате един час и след това ще ви отведа.
— Докторе — каза Мирабо, смеейки се, — бихте ли ми разрешили да тръгна довечера и да ви определя среща в палата си на „Шосе-д’Антен“ в единайсет часа?
Жилбер погледна Мирабо. Болният разбра, че лекарят му е отгатнал причината за това закъснение.
— Какво искате! — каза Мирабо. — Имам посещение.
— Скъпи графе — отвърна Жилбер, — добре видях цветята на масата в трапезарията. Вчера вечерта не сте давали само вечеря за приятели, нали?
— Знаете, че не мога да мина без цветя — те са моята лудост.
— Да, но не са били само цветята, графе!
— Проклятие! Ако цветята са ми необходими, трябва да си понасям последиците от тази необходимост.
— Графе, графе, вие ще се убиете! — каза Жилбер.
— Признайте, докторе, че поне ще бъде очарователно самоубийство.
— Графе, няма да ви напусна през целия ден.
— Докторе, дал съм дума, вие не искате да ме накарате да не я удържа.
— Ще бъдете ли тази вечер в Париж?
— Казах ви, че ще ви чакам в единайсет часа в моя малък палат на улица „Шосе-д’Антен“… Видяхте ли го вече?
— Не още.
— Това е една придобивка заради Жюли, съпругата на Талма… Наистина, чувствам се съвсем добре, докторе.
— С други думи, гоните ме.
— О! Съвсем не…
— Всъщност добре правите. Дежурен съм в Тюйлери.
— Аха! Ще видите кралицата — каза Мирабо намръщен.
— Вероятно. Имате ли някакво съобщение за нея?
Мирабо се усмихна горчиво.
— Не бих си позволил подобна волност, докторе. Дори не й казвайте, че сте ме видели.
265
Кантариди — насекоми от семейството Meloides, използвани в медицината по онова време — бел.прев.