И Мирабо се остави да падне обратно на шезлонга, чиято възглавница захапа с всичка сила. Жилбер знаеше това, което беше поискал да узнае, сиреч къде бяха животът и смъртта на Мирабо.
— Графе — попита той, — какво бихте казали, ако утре кралят изпрати да питат за вас?
Болният направи едно движение с рамене, което искаше да каже: „Ще ми е все едно!“
— Кралят… или кралицата — добави Жилбер.
Мирабо се надигна, облегнат на двата си юмрука, като приседнал лъв, и се опита да проникне до дъното на сърцето на Жилбер.
— Няма да го направи — каза той.
— Но ако все пак го направи?
— Мислите ли — каза Мирабо, — че ще падне чак дотам?
— Не мисля нищо. Предполагам, допускам.
— Добре — каза Мирабо, — ще почакам до утре вечер.
— Какво искате да кажете?
— Приемете думите ми в смисъла, в който са, докторе, и не виждайте в тях друго, освен това, което искат да кажат. Ще чакам утре до вечерта.
— И утре вечерта?
— Е, добре, ако до утре вечерта тя изпрати някого, ако например е дошъл господин Вебер, вие ще имате право, а аз ще греша. Но, ако, напротив, никой не дойде… О, тогава, докторе вие ще грешите, а аз ще имам право!
— Добре, до утре вечер. Дотогава, скъпи мой Демостен267, тишина, почивка и спокойствие.
— Няма да напускам шезлонга си.
— А този ешарф?
Жилбер показа с пръст предмета, който пръв бе привлякъл вниманието му на влизане в стаята. Мирабо се усмихна.
— Честна дума! — каза той.
— Хубаво! — каза Жилбер. — Опитайте да прекарате една спокойна нощ и аз отговарям за вас.
И излезе. На вратата го очакваше Тейш.
— Е, какво, добри ми Тейш, твоят господар се оправя — каза докторът.
Старият слуга тъжно поклати глава.
— Какво — каза Жилбер, — нима се съмняваш в думите ми?
— Съмнявам се във всичко, господин докторе, докато неговият зъл гений е до него.
И той въздъхна, оставяйки Жилбер на тясното стълбище. На ъгъла на една от площадките Жилбер видя нещо като забулена сянка, която го очакваше. Като го видя, тази сянка нададе лек вик и изчезна зад една врата, полуотворена, сякаш за да улесни това отстъпление, което приличаше на бягство.
— Каква е тази жена? — попита Жилбер.
— Това е тя — отвърна Тейш.
— Коя тя?
— Жената, която прилича на кралицата.
За втори път Жилбер бе поразен от същата мисъл, чувайки същото изречение. Той направи две крачки напред, сякаш искаше да последва привидението. Но се спря, шепнейки:
— Невъзможно!
И продължи по пътя си, оставяйки стария прислужник в отчаяние, че дори толкова учен човек, какъвто беше докторът, не предприема нищо, за да прогони демона, когото той вземаше, бидейки най-дълбоко убеден в това, за пратеник на ада.
Мирабо прекара нощта много добре. На другия ден, рано сутринта, той повика Тейш и го накара да отвори прозорците, за да подиша утринен въздух. Единственото нещо, което безпокоеше стария слуга, беше трескавото нетърпение, от което болният изглеждаше обзет.
Когато, запитан от господаря си, той отвърна, че е едва осем часът, Мирабо не пожела да повярва и го накара да донесе часовника му, за да се убеди сам. Този часовник той сложи на масичката до леглото си.
— Тейш — каза Мирабо на стария прислужник, — вие ще заемете долу мястото на Жан, който днес ще ми прислужва.
— О, Боже мой! — каза Тейш. — Да не би да имам нещастието господин графът да е недоволен от мен?
— Напротив, добри ми Тейш — каза Мирабо разнежено, — тъкмо защото не се доверявам на никого, освен на тебе, те пращам на вратата. На всекиго, който дойде да пита за новини за мен, ще казваш, че се подобрявам, но още не приемам. Само ако идват от страна на… — Мирабо се спря, после продължи. — Само ако идват от двореца, ако изпратят някого от Тюйлери, ще накараш пратеника да се качи, чу ли ме добре? Под какъвто и да било предлог няма да го оставяш да си тръгне, преди да съм говорил с него. Както виждаш, добри ми Тейш, отдалечавайки те от себе си, аз те издигам до свой довереник.
267
Демостен — атински оратор, водач на демократичната антимакедонска групировка на гръцките полиси. Призовава гърците на борба против Филип II Македонски — „Речи против Филип“. Отравя се след поражението на Атина от пълководеца на Александър Македонски Антипатър (397 — 319 пр. Хр.). Творчеството му е връх на древногръцкото красноречие — бел.ред.