Бягайте! Бягайте! Бягайте!
Поиска да се подпише. Но успя да надраска само първите четири букви на името си и като протегна ръка към Жилбер, прошепна:
— За нея.
И падна обратно на възглавницата неподвижен, невиждащ, бездиханен. Той беше мъртъв.
Жилбер се приближи до леглото, погледна го, опипа пулса, сложи ръка на сърцето му. После, като се обърна към зрителите на тази върховна сцена, каза:
— Господа, Мирабо не страда вече.
И като допря за последен път устни до челото на мъртвеца, той взе хартията, на която единствен знаеше предназначението, сгъна я с почти религиозна почит и я сложи до гърдите си, без да помисли, че има правото да я задържи дори и секунда повече от времето, необходимо, за да отиде от „Шосе-д’Антен“ в Тюйлери, според разпореждането на знаменития покойник.
Няколко секунди след излизането на доктора от стаята на покойния на улицата се надигна силен вопъл. Това беше шумът, предизвикан от смъртта на Мирабо, който започваше да се разпространява. Скоро влезе един скулптор — той беше изпратен от Жилбер, за да запази за потомството картината на големия оратор в момента, когато в битката му със смъртта, той беше паднал.
Няколко минути вечност вече бяха придали на тази маска спокойствието, което една могъща душа отпечатва, напускайки тялото, върху физиономията, която е оживявала.
Мирабо не е мъртъв, Мирабо изглежда сякаш спи и сънува сън, изпълнен с живот и усмихнати блянове.
78.
Погребението
Мъката беше огромна, всеобща. За миг тя се разля от центъра към периферията, от „Шосе-д’Антен“ до бариерите на Париж. Беше осем и половина часа сутринта.
Народът нададе ужасен вопъл. После се зае с налагането на траур. Изтичаха до театрите, изпокъсаха афишите им и затвориха вратите им. Същата вечер се състоя бал в един дворец на „Шосе-д’Антен“. Нахлуха в хотела, разпръснаха танцьорите и изпотрошиха инструментите на музикантите.
Претърпяната загуба беше съобщена на Националното събрание от нейния председател.
Веднага Барер се качи на трибуната и поиска Националното събрание да впише в протокола от този траурен ден съболезнованията, които тя поднася по повод загубата на този велик човек и настоя за покана от името на родината до всички членове на Събранието да присъстват на неговото погребение.
На другия ден, 3 април, се явиха представители на департамента на Париж, пожелаха и получиха църквата „Сен-Жьоневиев“, която да стане пантеон, посветен за гробница на великите хора, а Мирабо пръв бе погребан там.
Предаваме тук този великолепен декрет на Събранието. Хубаво е, че може да се намери в онези книги, които политическите мъже смятат за фриволни, защото правят грешката да предават историята в една не толкова тежка форма, както онази, която използват историците, хубаво е, казваме ние, да се срещат възможно най-често и без значение къде, стига да е в обсега на погледа, онези декрети, толкова по-велики, защото са спонтанно изтръгнати от възхищението или признателността на народа. Ето този декрет в цялата му чистота:
Националното събрание постановява:
ЧЛЕН 1. Новата сграда на „Сен-Жьоневиев“ ще бъде предназначена да приема праха на великите хора, започвайки от епохата на френската свобода.
ЧЛЕН 2. Само законодателното тяло решава на кои хора ще бъде присъдена тази чест.
ЧЛЕН 3. Оноре Рикети Мирабо се смята за достоен за тази чест.
ЧЛЕН 4. Законодателното тяло не може в бъдеще да присъжда тази чест на своите починали членове. Тази чест може да се оказва само от следващото законодателно тяло.
ЧЛЕН 5. Изключенията, които могат да бъдат направени за няколко велики хора, починали преди революцията, не могат да бъдат правени от законодателното тяло.
ЧЛЕН 6. Директорията на департамента на Париж ще бъде задължена да приведе бързо сградата на църквата „Сен-Жьоневиев“ в състояние да изпълнява новото си предназначение и да накара да издълбаят на фронтона й следните думи: „НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА ОТ ПРИЗНАТЕЛНАТА РОДИНА“.
ЧЛЕН 7. Докато се чака да бъде завършена новата църква „Сен-Жьоневиев“, тялото на Рикети Мирабо да бъде положено до праха на Декарт в подземието на църквата „Сен-Жьоневиев“270.
Декрет от 20 февруари 1806
(Раздел I на този декрет превръща църквата „Сен-Дьони“ в гробница на императорите.)
РАЗДЕЛ II
ЧЛЕН 7. Църквата „Сен-Жьоневиев“ ще бъде довършена и предадена на култа, съобразно целта на неговия основател и призовавайки света Жьоневиев, покровителката на Париж.
270
Оттогава Пантеонът е обект на различни декрети. Ние ги цитираме без коментар, един до друг, или по-скоро един след друг — бел.авт.