Едва по-късно един стар гробокопач, разпитван от един от онези умове, любопитни да узнаят онова, което другите не знаят, преведе една вечер един човек през печалното гробище и като спря насред ограденото място и тупна с крак, му каза:
— Тук е.
После, тъй като любопитният настояваше, за да бъде уверен, повтори:
— Тук е, отговарям за това, тъй като аз помагах да го спуснат в ямата и дори се измъкнах от влаченето, толкова беше тежък проклетият му оловен ковчег.
Този човек беше Нодие275. Един ден той ме отведе по същия начин в Кламар, тупна с крак на същото място и каза:
— Тук е.
Обаче, ето че петдесет години след това, поколенията, които последваха, вървят върху този незнаен гроб на Мирабо. Не е ли едно твърде дълго изкупление за едно престъпление, което е оспорвано и е било по-присъщо на враговете на Мирабо, отколкото на самия Мирабо, и не е ли време при пръв удобен случай да се разкопае нечистата земя, в която той почива, докато се намери онзи оловен саркофаг, който е натежал толкова много на ръцете на бедния гробокопач и в който ще разпознаят изгнаника от Пантеона?
Може би Мирабо не е заслужил място в Пантеона. Но е съвсем сигурно, че мнозина, които повече от него заслужават да отидат в пъкъла, почиват и ще почиват на осветена земя.
Францийо! Намери едно място между пъкъла и Пантеона за гроб на Мирабо! Нека името му бъде целият епитаф, бюстът му — цялата украса, а бъдещето — най-добрата оценка!
79.
Пратеникът
Същата сутрин, на 2 април, може би един час преди Мирабо да издъхне, един висш офицер от флота, облечен в парадната си униформа на капитан и идващ от улица „Сен Оноре“, се упъти към Тюйлери по улица „Свети Луи“ и улица „Дьо л’Ешел“.
Стигайки до улицата на Конюшните, той остави този двор вдясно от себе си, прекрачи веригите, които го отделяха от вътрешния двор, отдаде чест на часовоя, който в отговор отдаде почест, и връхлетя в двора на швейцарците.
Стигнал там, той тръгна като човек, който познава пътя, по една малка стълба за прислугата, която през един дълъг обиколен коридор водеше до кабинета на краля.
Като го забеляза, камериерът нададе почти радостен вик от изненада, но той постави пръст на устата си.
— Господин Юе — каза той, — кралят би ли могъл да ме приеме в момента?
— Кралят е с господин генерал Дьо Лафайет, на когото дава заповедите си за деня — отвърна камериерът. — Но щом генералът излезе…
— Ще съобщите ли за мен? — попита офицерът.
— О, разбира се, че не е необходимо! Негово величество ви очаква, защото от вчера вечерта даде заповед да бъдете въведен незабавно след пристигането ви.
В този момент се чу звънецът в кабинета на краля.
— И чуйте — каза камериерът, — ето че кралят звъни, вероятно за да се осведоми дали не сте дошли.
— Тогава влизайте, господин Юе, и да не губим време, ако наистина кралят е свободен, за да ме приеме.
Камериерът отвори вратата и почти веднага, щом се убеди, че кралят е сам, съобщи:
— Господин граф Дьо Шарни.
— О! Да влиза! Да влиза! — каза кралят. — Очаквам го още от вчера.
Шарни бързо тръгна и като се приближи с почтително усърдие към краля, каза:
— Сир, закъснях с няколко часа, както изглежда, но се надявам, че когато обясня на Негово Величество причините за това закъснение, той ще ми прости.
— Елате, елате, господин Дьо Шарни. Наистина, очаквах ви с нетърпение, но предварително споделям мнението ви, че единствено важна причина би могла да забави пътуването повече, отколкото би трябвало. Ето ви, бъдете добре дошъл.
И той протегна ръка, която графът почтително целуна.
— Сир — продължи Шарни, който усещаше нетърпението на краля, — получих заповедта ви през онази нощ и тръгнах вчера в три часа сутринта от Монмеди.
— Как дойдохте?
— С пощенска кола.
— Това обяснява няколкото часа закъснение — каза кралят с усмивка.
— Сир — каза Шарни, — бих могъл да дойда и с най-голяма бързина и по този начин бих могъл да бъда тук към десет или единайсет часа вечерта, ако бях тръгнал по прекия път. Но исках да си дам сметка за добрите и лошите страни на пътя, който Ваше Величество е избрал. Исках да опозная добре поддържаните и лошо обслужваните пощи. И най-вече исках да узная точно колко време, до минута и секунда, е необходимо, за да се стигне от Монмеди до Париж и, следователно, от Париж до Монмеди. Отбелязах всичко и сега съм в състояние да отговарям за всичко.
— Браво, господин Дьо Шарни! — каза кралят. — Вие сте прекрасен служител. Само че, оставете ме да започна с това, докъде сме стигнали ние тук. После вие ще ми кажете докъде сте стигнали там.